— Даг изобщо не ме е омайвал. Двамата с Ремо напоследък направиха някои проучвания за омайването и работата със същността и откриха невероятни неща. Помоли Даг да те научи. — Бар съвсем не изглеждаше обещаващ ученик, но можеше да бъде и по-зле. Ако намеренията на Даг се осъществяха, трябваше да стигнат до обикновените хора, както Езерняци, така и фермери, не само до определени избрани люде.
Бар обаче го вълнуваха други въпроси.
— Не е възможно да е тази — измърмори той. — Трябва да е русата. — Надигна глас. — Ремо си е паднал по онова момиче, Бери, нали? Затова не иска да се върне… май гледа от вас с Даг. Отсъстващи богове, сигурно е решил да се ожени за нея.
Фаун забоде поглед в плата. Едва сдържаше раздразнението си.
— Бери е сгодена за един фермер, Олдър, който е изчезнал миналата есен заедно с бащата на Бери и брат й. Тръгнала е да ги търси, затова е нарекла лодката „Завръщане“. Държи се, не показва колко й е тежко, но знам, че е много притеснена. Ако не искаш всички на борда да те намразят за нула време, не притеснявай Бери по никакъв начин. — Дали думите й бяха успели да стигнат до съзнанието на този самовлюбен младеж? Ако не бяха, тя познаваше някой, който щеше да го смачка. Даг бе командвал патрул цели два пъти. Едва ли обикновен патрулен като Бар представляваше кой знае какво предизвикателство за един капитан.
Бар сведе поглед, довърши парчетата кожа и се зае да доприбере багажа си.
Фаун погледна прибраната му на опашка пясъчноруса коса, забоде иглата в дебелия плат и каза високо:
— Виж ти! Вече знам на кого ми приличаш! На Съни Соуман.
Бар я погледна през рамо.
— Кой?
Фаун се усмихна малко злобно.
— Едно фермерче, което познавах навремето. Рус, с широки рамене, също като теб.
Бар изпъна гръб и й отправи чаровна усмивка. Да, лицето му грейна, но очите му не станаха лъчезарни като на Даг и Ремо. Май усмивката не беше искрена.
— Значи е бил хубавец — отбеляза Бар.
— О, да. — Бар засия и тя продължи: — Освен това пълен егоист, клеветник и лъжец. Не би било справедливо да го нарека страхливец, защото с мускулите, които надуваше, не бе нужно да бъде, но бе винаги готов да се измъкне от последствията, когато станеше напечено. — Тя го погледна, стисна замислено устни и добави мило: — Сигурно цветът на косата ти ми напомни за него, но със сигурност тази прилика не вещае нищо добро. Ще се постарая да не се настройвам срещу теб. Поне не прекалено.
Бар прочисти гърлото си, отвори уста, но прецени, че е по-добре да замълчи. Излезе — по-точно избяга — от кухнята, за да се престори, че проверява лодката си на задната палуба. Фаун доволно посегна към иглата.
Към обед Ремо престана да отговаря на непрекъснатите заяждания на Бар и партньорът му остана силно разочарован. Фаун разумно последва примера на Ремо, а след нея и Уит. Ход и Хоторн изобщо не бяха разговаряли с Бар, тъй като Ход се страхуваше прекалено много, а Хоторн харесваше Ремо и никак не му се искаше Езернякът да си замине, така че приемаше Бар за натрапник. Бо го наблюдаваше съсредоточено, на Бери не й бе никак приятен. Никой не можеше да прецени какви мисли се въртят в главата на Даг. Положението не бе никак просто.
В късния следобед бяха изминали четирийсет мили и спряха до селце, достатъчно голямо, за да има кей и барака за стоки. Щом завързаха „Завръщане“, почти всички отидоха до бараката, за да се поразтъпчат и да се разнообразят.
Щом видя трима високи Езерняци да влизат в склада му, продавачът клекна зад тезгяха, а когато се изправи, бе нахлупил подобие на шлем от старо котле, изрязано от едната страна. После седна, готов да обслужи клиентите си, и нагласи извитата дръжка така, че да минава под брадичката му. Ремо едва не се задави от смях, Бар извъртя многозначително очи към тавана, а Даг стисна носа си, за да не прихне.
Бери прехапа устни, но тъй като нямаше желание да си губи времето, започна направо с въпросите, без да каже и дума за странния шлем. За съжаление продавачът не познаваше човек, който да търси работа като гребец, не помнеше „Розата“ да е спирала тук, нито пък двете лодки от списъка на Кътър да са минавали през пролетта. Фаун закупи продукти, а Уит продаде едно стъкло.
Тъкмо се канеха да излязат, когато Бар неочаквано се обърна.
— Господине — заговори той на продавача и посочи „шлема“. — Откъде ти хрумна тази идея?
Човекът се усмихна доволно.
— Много ти се ще да разбереш, а, Езерняко?
— Защото няма никакъв смисъл от това проклето нещо. Това бе шега, пусната сред лодкарите в Пърл Рифъл съвсем наскоро, и те се вързаха. Голям смях падна.