Очевидно слухът бе пуснат от лодкари, стигнали дотук преди „Завръщане“.
— Много ти се ще да го сваля, нали, младежо? — отвърна продавачът доволно. — Смей се колкото искаш. Ще видим кой ще се смее последен.
— Защо, че аз не съм се опитал да купя нищо! Нито пък да продам нещо.
— Още не си — закима човекът, след това вдигна ръка, за да намести килналото се на една страна котле. — Няма и да се опиташ.
Бар разпери разочаровано ръце.
— Виж, знам, че беше смешка, защото аз я измислих!
Продавачът се облегна назад и присви преценяващо очи.
— Естествено, че това ще кажеш.
— Ама честно! Това е лудост. Същността прониква през подобни неща. Желязната шапка не ти помага. Беше просто шега! Аз я измислих…
Бери погледна многозначително Даг и той стисна рамото на Бар.
— Хайде, Бар, престани да се разправяш с човека. Капитан Бери нареди да престанеш.
— Ама това е… той е…
Ремо избута партньора си навън и го затегли по калния склон. Бар се опъна и понечи да се върне.
— Беше шега, аз я измислих…
Даг въздъхна.
— Ако си решил да останеш и да се разправяш с човека, веднага ще ти свалим лодката и багажа. Според мен хората по Грейс и Грей ще нахлупват такива шапки поне през следващите сто години, така че е по-добре да свикваме. Ще е така, докато фермерите се страхуват от Езерняците и нямат представа какво представлява същността. — Поколеба се и погледна подгизналата от вода долина. — Но пък щом хората се чувстват в безопасност, може би така е по-добре… а може и да не е. — Поклати глава и тръгна.
— Не съм виновен аз — извика жално Бар, все още обърнат през рамо, въпреки че ситнеше след Даг.
— Напротив — отвърна раздразнено Ремо.
— А кой? — обади се Фаун.
— Разбира се, че си виновен — каза сухо Даг. — Може и да не си имал такова намерение, но ти си виновен. Учи се, докато си жив, патрулен.
Бар стисна устни, но поне млъкна. Фаун го чу да мърмори, докато се качваше на „Завръщане“:
— Аз я измислих тази шега…
На следващата сутрин на закуска Бар нямаше възможност да продължи да убеждава Ремо, защото целият екипаж на „Завръщане“ бе единодушен, че ако не млъкне, ще се наложи да поплува. Проблемът обаче не бе решен, защото Бар започна да гледа партньора си ту жално, ту гневно, ту многозначително. Ремо стискаше зъби и се мъчеше да не му обръща внимание. Фаун нямаше представа какво правят двамата със същностите си, но нямаше никак да се изненада, ако Ремо избухнеше също като родителите й, когато братята й така ги вбесяваха, че бяха готови да ги нашибат с камшика. „Капитане! Даг! Той ме гледа! Накарайте го да спре да ме гледа!“ Бар наблюдаваше как брегът се изнизва покрай тях и погледът му ставаше все по-гневен.
Фаун се зае да шие и преде, после сготви. Месечният й цикъл бе започнал снощи и тя много се надяваше новото лечение на Даг да й помогне да оздравее по-бързо, защото днешната болка бе просто неприятна, не я повали както преди. И друга надежда избуя в мислите й, докато шеташе. Даг бе използвал различни Езерняшки трикове, за да не забременее, докато утробата й не е напълно излекувана, но щеше да е чудесно един ден да няма нужда от тези трикове. Онова, от което имаха нужда, не бе време, а място.
Представи си това време в най-големи подробности, докато шиеше дебелия плат и от време на време се убождаше — предпочиташе готвенето пред шиенето. Новият дом на семейство Блуфийлд щеше да е близо до фермерски град, достатъчно голям, за да може Даг да разчита на достатъчно пациенти, но не прекалено голям, за да се чувства притиснат. Наблизо трябваше да има малко езеро, може и нещо по-малко, за да развъжда Езерняшките водни лилии с вкусните корени. Кухнята щеше да гледа към градината, а за Грейс и малкото й, както и за Копърхед, щеше да има достатъчно място. Мисли дълго как да подреди градината, какви други животни ще отглежда. След като нямаше да се местят всеки сезон като Езерняци, можеше да си има къща с четири истински стени. Щеше да си има и истинска печка като онази, в която се бе влюбила в Силвър Шоулс.
Замисли се за имената, които открай време харесваше не само за деца, защото децата растяха и онова, което бе чудесно име за бебе, щеше да звучи глупаво, когато станеха майки и баби — Фаун например. Къде е бил умът на майка й и баща й? Двамата с Даг нямаше да имат само една дъщеря, това бе абсолютно сигурно… На Даг щеше да му хареса. Дали не трябваше да са близо до някой Езерняшки лагер? А Езерняците щяха ли да се сближат с тях? Ами ако децата с прекрасни имена имаха силно развит усет за същност?
Тъкмо се канеше да измисли име за жребчето на Грейс, когато далечен тътен откъм реката прекъсна мислите й. Бо, задрямал на койката си, след като си бе свършил работата, се претърколи, отвори едно око, заслуша се и отново се обърна. Фаун остави плата и се надигна, за да излезе на палубата и да види какво става.