Някакъв кораб ги задминаваше. Тук вятърът духаше по посока на течението и корабът бе вдигнал платна, за да плава още по-бързо. Името му — „Трипойнт Стийл“ — бе изписано с големи букви, „т“-тата приличаха на мечове. Когато се изравниха, капитан Бери и капитан Кътър започнаха да се провикват, за да споделят новините.
Бери му каза имената на лодките, които бяха спирали при продавача с шлема. Кътър спомена човек, който познавал друг, който на свой ред бил виждал „Розата“ в град на четирийсет мили по-надолу, при което Бери присви очи и благодари. Така нямаше да се налага да спират до града. Бери пожела на Кътър късмет, Кътър пък пожела на нея и „Трипойнт Стийл“ се понесе надолу по течението.
— Да се пазите, момичета!
— Не всички сме момичета — измърмори седналият на покрива Уит. — „Завръщане“ може да се грижи за себе си, мътните те взели.
Даг бе пристъпил към Фаун, за да я прегърне, докато траеше разговорът, а Бар се бе облегнал на релинга, обзет от любопитство. Фаун му обясни за Кътър и липсващите лодки.
— Нещо като речен патрул. Търсят си белята, нищо че са въоръжени.
Бар само поклати глава.
Следобед Бар обикаляше „Завръщане“ неспокоен като бълха на семейна сбирка и ругаеше приглушено на всяка измината миля. Фаун бе готова да се закълне, че в главата му се въртят планове за отвличане и как да ги осъществи, след като лодката бе пълна с хора. Когато наближи време за лягане, докато минаваше покрай койката му, след като излезе на задната палуба за последно, забеляза, че очите му блестят гневно.
На следващата сутрин, когато стана, за да приготви чай, го завари облечен. Докато режеше бекон и се чудеше как да разпредели ограничения брой яйца върху картофите, Бери дръпна пердето около койката си. Бе облечена в обичайната си блуза, жакет и кожена пола. Когато след малко излезе на палубата, Бар я чакаше на вратата.
— Капитан Бери, може ли да поговорим? Насаме.
И посочи носа на лодката.
Тя сложи ръка на кръста си и го погледна намусено.
— Ако това е начинът да се махнеш от лодката ми.
— Може би.
Тя очевидно не му повярва, но го преведе през склада, докато си връзваше косата.
Уит се надигна от койката си.
— Сега пък какво става?
— Бар иска да поговори с Бери. Насаме. Излязоха на палубата.
Уит се намръщи, надигна се и отиде до прозореца, за да погледне.
— Слезли са на брега. Вървят срещу течението. Той май я е хванал за ръката… Ох.
Намръщи се още повече, отиде при задната койка и разтърси Ремо. Ремо се надигна, изръмжа недоволно, но като разбра какво става, двамата навлякоха панталоните, ботушите и връхни дрехи и също излязоха. Хоторн и Ход се бяха събудили от шумоленето и ги последваха, обзети от любопитство.
Даг влезе в кухнята, седна на масата и се усмихна, когато Фаун му подаде чаша силен чай.
— Къде хукнаха всички? — попита той, отпи доволно глътка и отвори и другото си око. Бо се претърколи на своята койка, изпъшка и излезе на задната палуба.
— Не знам всъщност — отвърна Фаун и се изправи на пръсти на прозореца, за да погледне какво става на брега. От дърветата капеше вода, всичко бе обвито в сива мъгла и не се мяркаше жива душа. Тя се върна при тигана и започна да реже лука.
За малко да се пореже, когато отвън проехтяха викове. Даг извърна глава и смръщи вежди. Напрегна се целият, но не стана. Крясъците утихнаха, след това спряха. Фаун различи гласа на Уит, също на Бар и Ремо.
— Каква е тази гюрултия? — попита Бо, когато влезе и посегна за чаша чай.
Фаун се надигна отново на пръсти и присви очи.
— Всички се връщат. Олеле! Бар се държи за лицето, а Ремо му е извил другата ръка зад гърба. Ама много силно я е извил. Уит размахва една тояга и вика нещо. Бери е… ядосана. Не, бясна е. Ход е на опашката, както обикновено, а Хоторн тича напред.
Даг се потърка по челото и въздъхна. Фаун остана доволна, че не скочи и той, но изглежда, след малко щяха да намесят и него. Хоторн изтопурка по мостчето и развълнувано се развика:
— Даг! Бар се опита да омагьоса Бери и Уит и Ремо разправят, че щели да го убият!
Чуха се нови стъпки, лодката се разклати, когато всички наскачаха на палубата и нахлуха в кухнята. Говореха едновременно и само от време на време се чуваше по някое: „Направи го“ и: „Не съм“. Даг се намръщи, отпи глътка чай, след това се обърна към младежите.
Лявата страна на Бар бе силно зачервена, окото му започваше да се подува. Фаун не видя да му има друго, но Ремо и Уит бяха задъхани, а Ход разтриваше кокалчетата си и изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в сълзи.