— Не съм! — извика Бар. — Я помислете! Да не би това време на деня да е подходящо за подобни занимания? Престани, мътните те взели! — И се надигна на пръсти, когато Ремо изви ръката му още повече.
Даг заговори с дълбок тътнещ глас и прекъсна разправията:
— Един по един. Капитан Бери?
Всички млъкнаха, а Уит и Ход се сръчкаха, за да слушат внимателно. Дори Хоторн преглътна и замълча. Бери пристъпи напред, намръщена и гневна.
— Твоят патрулен — и насочи треперещия си пръст към Бар — се опита да ми направи нещо на главата. Някаква магия.
— Всички знаем какво се е опитвал да направи — обади се Ремо и отново изви ръката на Бар.
— Престани, мътните те взели!
— Даг — обади се Фаун, скрита на сигурно място зад рамото му. — Можеш ли да разбереш кой казва истината?
Даг се огледа, стисна устни и наведе глава. Прочисти гърлото си.
— Капитан Бери, мога ли да те докосна по главата?
Тя се поколеба, след това вдигна поглед и срещна очите на Фаун. Фаун закима енергично. Бери сви рамене и пристъпи напред. Даг прегърна Фаун, не за да се чувства по-сигурен, не за да е по-спокойна тя, а за да вдъхне увереност на Бери. После много внимателно докосна с обратната страна на куката бледото чело на Бери. Сигурно направи нещо с призрачната си ръка, защото Бар зяпна и дори Ремо се ококори.
— Мислех, че е бил просто патрулен! — прошепна Бар на партньора си.
— Груба грешка — изръмжа в отговор Ремо.
— Така — започна Даг с огромно неудоволствие. — Тук има ново подсилване. Направен е опит за убеждаване, но не е добре сплетен, така че не съм сигурен какво е било намерението му, тъй като не го е довършил.
— Можеш ли да го махнеш? — попита обзетата от паника Бери.
— Мога да премахна омайването, ако има такова, и да разплета същността, за да заприлича на лечебно подсилване. Твоята собствена същност ще го погълне за ден-два. Няма да има никакъв ефект и известно време няма да усещаш никакво главоболие. Веднага ли да го направя?
Фаун едва сега забеляза колко тихо и спокойно говори.
— Да! — отсече Бери. — Не искам в главата си неща, които не мога да видя.
Проблясъкът в очите на Даг изчезна за частица от секундата.
— Така — рече той и отпусна ръка. — Вече го няма.
Бери потри чело.
— Май трябва да разчитам на честната ти дума.
— Май да.
— Не съм… — започна Бар.
— Какво? — прекъсна го Даг.
Тази единствена дума бе изречена с известно учудване, но досега Фаун не бе виждала подобно изражение в очите на Даг. И никога не бе виждала лицето му толкова изопнато.
Бар се сви.
— Не съм се опитвал да я прелъстя — каза той неуверено.
— А какво се опитваше да направиш? — попита Даг, все още съвсем спокойно.
Бар стисна зъби.
— Знам къде Бери държи въжетата — обади се Уит. — Да го обесим. В тези гори има предостатъчно дървета.
— Няма да те спра — подкрепи го Ремо.
Бар се сви още повече.
Бери притисна ръце към слепоочията си.
— Май ми няма нищо. Благодаря ви, момчета — добави тя прегракнало и младите мъже гордо се изпъчиха. — Дали не прекалявате с бесенето?
— Прекаляваме или е прекалено добро решение? — попита Уит.
Намеси се и Ход:
— Веднъж сестра ми ме накара да удавя едни още слепи котенца. Пуснах ги в един чувал, пъхнах вътре камъни, вързах чувала и готово. Останали са ни чували от храната, а пък камънаци дал господ. Можем да го удавим.
Бар погледна Ход с ужас.
— Даг? — настоятелно рече Уит.
— Даг? — обадиха се след него Ремо и Ход.
— Я чакайте, как така ме избрахте за съдия? — попита Даг. — Това е лодката на Бери. Тя е капитан. Тя ще реши.
— Ти си експертът по Езерняци — отвърна Бери. „Единственият, на когото може да се има доверие“, бе онова, което не изрече, но всички разбраха.
— Не съм патрулен капитан на Бар, не съм дори член на патрула на Пърл Рифъл. Аз съм Даг, който си няма лагер. Тук единствено Ремо може да изпълнява ролята на офицер. — Даг кимна към тъмнокосия младеж.
„Какво си намислил, Даг?“, питаше се Фаун.
— Ремо, Ама ще ме държи отговорен за теб, а аз не успявам да те накарам да направиш нищо. Просто не е честно! — викна отчаяно Бар.
— Сега вече ти е ясно как се чувствах аз по отношение на теб. — Ремо си пое дълбоко дъх. — Лодката е на Бери. Каквото тя реши, ще се съглася.
— Не е каквото си мислиш…
Бери пристъпи към Бар и го огледа от ботушите до русата коса.
— Ти си най-безполезният боклук, който съм срещала. Не плащаш, не работиш и не си добре дошъл на лодката ми. Така че — разкарай се!