Бар май протестираше за нещо. Даг посочи куката си и заговори по-разпалено.
— Олеле — въздъхна Фаун. — Ако Даг е споменал нещо за Вълчи хребет, това момче е загазило повече, отколкото може да си представи.
— Вълчи хребет ли? — попита Ремо. — Онзи Вълчи хребет ли? Даг е бил там?
— Там е изгубил ръката си — обясни Уит и вдигна лявата си ръка. — Откъснал я е един от свирепите вълци, дето злината ги била създала, така каза. Не говори много за онова време. Само че изпрати кожата на татко като част от брачните дарове след сватбата. Огромна е като кожа на кон. Близнаците разправяха, че не била истинска, но ние с татко сме на друго мнение.
— Оцелели са шепа хора… чакай малко. Капитан на патрул на Вълчи хребет, така ли?
— Да. Точно затова не обича да говори по този въпрос — заяви Фаун. — Така че внимавай да не се изпуснеш. Оттогава не желае и да чуе повече да е капитан. Въпреки че е сразил злината.
— Отсъстващи богове — възкликна Ремо. Не откъсваше очи от двамата в малката лодка. Даг продължаваше да говори. През повечето време Бар мълчеше. Когато Даг сви юмрук, за да подчертае нещо особено важно, поне така реши Фаун, Бар сякаш се бе смалил. Седеше превит като някой просяк. Ако се отдръпнеше още малко, сигурно щеше да цопне във водата.
Устните на младежа бяха престанали да се движат. Само кимаше с глава, а от време на време я поклащаше. Накрая Даг се отпусна, а Бар стисна греблото и насочи лодката към „Завръщане“. Когато спряха, Даг остана седнал, подпрял ръка на коляното си. Чакаше. Бар погледна нагоре и прочисти гърлото си.
— Госпожице Клиъркрийк — капитан Бери де — поправи се Бар, когато тя се намръщи зловещо. — Първо, извинявам се за онова, което направих онази сутрин. Истината е, че се опитвах да вплета в същността ти убеждение да се ядосаш на Ремо и да го изриташ, така че той да се върне с мен. Сбърках. Освен това нямам достатъчно си… — Забеляза как веждите на Даг помръднаха и каза нещо друго: — Просто допуснах голяма грешка.
Пое дъх и продължи:
— Извинявам се и на теб, Ремо. Първо, задето пробвах да настроя срещу теб капитан Бери, което бе несправедливо както към теб, така и към нея, и второ, задето се увлякох по онова лодкарско момиче в Пърл Бенд, въпреки че ти настояваше да се откажа, задето счупи ножа на баба си, докато се опитваше да ме измъкнеш от боя, заради тъпата шега с тенджерите, за която явно ще трябва да се извинявам, докато не побелея. То май мога да продължа в този дух до края на седмицата, но наистина много се извинявам. — Вдигна очи и погледна Фаун. Беше готов да заплаче. „О, богове, Даг, няма нищо половинчато при теб. Знаех си аз, че…“
Ремо беше зяпнал приятеля си изумено.
— Извинявам се на всички на борда на „Завръщане“ — рече накрая Бар, — задето ви тормозех като истинска злина през последните няколко дни.
Прозвуча дълбокият глас на Даг:
— Предложението е следното. Капитан Бери, аз се застъпвам за Бар и гарантирам, че ще се държи прилично, ако му позволиш да остане на борда и да си плати превоза с работа. В замяна Бар ще се остави в ръцете ми, все едно съм му патрулен командир. Бар, ако си съгласен, можеш да се качиш на борда. В противен случай оставаш сам.
Бар погледна ширналата се река и въздъхна дълбоко.
— Съгласен съм, господине. — Вдигна поглед. — Съгласен съм, госпожо.
Бери стисна скептично устни.
— Нали разбираш, недорасъл патрулен, че ще останеш единствено заради Даг? Той си спечели уважението ми, докато ти си много далече от това, така че да знаеш, че него ще злепоставиш. Нямам представа как възнамеряваш да си платиш дълга, но по този въпрос се разбирайте двамата. Само че аз не съм длъжна да те търпя и ако още веднъж ми се замотаеш в краката, много ще патиш. Разбрахме ли се?
— Да, госпожо.
Тя погледна Даг и той кимна.
— Добре тогава. Можеш да се качиш.
Даг се качи на лодката, Бар отново подаде багажа си и двамата с Ремо качиха малката лодка на задната палуба и я вързаха. Скоро след това седнаха да обядват. Бар се хранеше колебливо, но не остави нито хапка в чинията си. И направи добре, защото първата му задача беше да почисти и измие заедно с Ход, работа, с която той се зае, без да каже и дума. Не продума и когато седна зад греблата с Даг и Бо. На вечеря вече не приличаше на призрак и дори подхвърли няколко думи освен молбите някой да му подаде солта или хляба.
Вечерта, когато се сгуши до Даг, Фаун прошепна:
— Какво толкова каза на Бар в лодката? Виждала съм жаби, премазани от каруца, които са били в по-добра форма от него.
— Нека си остане между нас двамата, Искрице. Не си го слагай на сърцето. Бар е издръжлив. Трябваше да го посмачкам. Ако бях казал подобни неща на горкия Ремо, досега да се е нанизал на ножа си, но това само поразклати малко Бар.