Останалата част от деня лежаха край палатката и се препичаха на слънчевите лъчи.
Същата нощ Лусия хвана Хелуърд за ръката тъкмо когато се канеше да влезе в палатката и го отведе надалеч от лагера. Тя се люби с него страстно, притискайки го плътно към себе си, все едно че той беше единствената реална сила в нейния свят.
На сутринта Хелуърд долови, че между Лусия и Катерина се заражда ревност и побърза с подготовката за пътуването.
Поведе ги през потока и нагоре към възвишенията в южна посока.
Движеха се, следвайки лявата външна железопътна линия. Тази местност беше позната на Хелуърд, тъй като точно оттук беше минал градът, когато за пръв път беше работил навън. По-нагоре, на около две мили на юг, видя хребета на платото, откъдето трябваше да се изкачи градът при първото преместване, на което беше станал свидетел.
Спряха за почивка към десет часа и Хелуърд си спомни, че само на две мили западно от мястото, където се намираха, имаше малко местно селище. Хрумна му, че там би могъл да получи храна и проблемът с изхранването на момичетата да бъде разрешен. Предложи им го.
Възникна въпросът кой да отиде. Смяташе, че трябва да бъде той заради поетите отговорности, но щеше да се нуждае от някое от момичетата, тъй като не говореше езика. Не искаше да оставя само едно от тях с бебето, а и смяташе, че ако избере Катерина или Лусия, изоставената щеше да демонстрира по-явно ревността, която според него и двете изпитваха. Накрая предложи Росарио да го придружи и от одобрението на останалите Хелуърд разбра, че е постъпил правилно.
Тръгнаха в посоката, в която според спомените на Хелуърд се намираше селото и го намериха лесно. След дълъг разговор между Росарио и трима мъже от селото получиха малко сушено месо и пресни зеленчуци. Всичко мина доста гладко — Хелуърд се зачуди с какви ли доводи ги беше убедила — и не след дълго те поеха назад към другите.
Като вървеше на няколко метра зад Росарио, Хелуърд забеляза нещо в момичето, което не беше виждал преди.
Тя беше с доста по-едро телосложение от другите две, а ръцете и лицето й — закръглени и месести. Момичето наистина имаше лека склонност към напълняване, но най-неочаквано на Хелуърд му се стори, че сега това й личеше повече, отколкото преди. В началото това не му направи особено впечатление, но впоследствие привлече вниманието му и той видя, че ризата й се беше опънала плътно по гърба й. Но преди дрехите не й бяха толкова тесни, тя ги получи в града и й стояха добре. После Хелуърд забеляза панталоните, които носеше: горе бяха плътно прилепнали, но крачолите се влачеха по земята, докато вървеше. Наистина не носеше обувки, но дори и така, той не си спомняше да са били толкова дълги преди.
Настигна я и тръгна до нея.
Ризата прилягаше плътно към гръдния й кош, като очертаваше гърдите й, а ръкавите бяха прекалено дълги. Освен това, момичето сякаш беше станало по-ниско, отколкото беше предишния ден.
Когато се върнаха при останалите, Хелуърд забеляза, че и техните дрехи не им бяха по мярка. Катерина беше вързала ризата си на кръста, както преди, но Лусия я беше закопчала и плътно прилепналият плат се беше разтворил между копчетата.
Той се опита да се отърси от натрапчивата мисъл, но докато вървяха на юг, промяната ставаше все по-очевидна и комична. Като се наведе да се погрижи за бебето, Росарио сцепи дъното на панталоните си. Едно от копчетата на Лусия изхвърча, докато тя надигаше манерката с вода към устните си, а ризата на Катерина се скъса по шевовете при под мишниците й.
Повървяха още няколко мили надолу по линията и Лусия загуби още две копчета. Сега ризата й беше разтворена почти до долу и тя я завърза на възел, както беше направила Катерина. И трите момичета бяха навили краищата на панталоните си и беше ясно, че чувстват голямо неудобство.
Хелуърд даде сигнал за почивка на едно закътано място и те си устроиха лагер. След като се нахраниха, момичетата свалиха отеснените си дрехи и влязоха в палатката. Пошегуваха се с Хелуърд за собствените му дрехи: нямаше ли и те да се скъсат? Той остана да седи сам навън, още не му се спеше, а и не искаше да стои вътре с тях.
Бебето заплака и Росарио излезе от палатката, за да вземе храна. Хелуърд я заговори, но тя не му отвърна. Той я наблюдаваше как добавя вода към сухото мляко и гледаше голото й тяло, което не предизвикваше никакво сексуално желание у него. Беше я видял гола вечерта, но сега тя със сигурност изглеждаше напълно различно. Тогава тя беше почти с неговия ръст, а сега — по-ниска и дебела.
— Росарио, будна ли е още Катерина?