— Добре… изправи се.
Хелуърд изпълни заповедта, очаквайки да бъде разпознат.
— Кой си ти?
— От града съм — отвърна Хелуърд.
— Коя гилдия?
— Изследователите на бъдещето.
— Кой е последният ред от клетвата?
Хелуърд поклати глава невярващо.
— Слушай, какво?
— Хайде… клетвата.
— „Кълна се във всичко това с пълното съзнание, че ако изменя на което и да е… „
Мъжът свали лъка си.
— Добре — каза той. — Трябваше да съм сигурен. Как се казваш?
— Хелуърд Ман.
Другият го огледа внимателно.
— Боже, никога нямаше да те позная! Пораснала ти е брада!
— Джейз!
Двамата млади мъже се взираха един в друг още няколко секунди и после се поздравиха приятелски. Хелуърд осъзна, че се бяха променили до неузнаваемост от последната си среща. На времето бяха голобради момчета, измъчвани от чувство на неудовлетвореност от живота в училището; сега възгледите и външният им вид бяха доста различни. В училището Гелман Джейз си даваше вид на светски човек, презиращ реда, който трябваше да спазват, и се беше държал като лекомислен и безгрижен лидер на момчетата, които съзряваха далеч по-бавно. Хелуърд не забеляза нищо от това в поведението му, докато стояха край реката и говореха за изминалите години. Всичко, което беше преживял Джейз извън града, го беше променило много. И двамата не приличаха на бледите, недоразвити и наивни момчета, израсли заедно: със слънчев загар, с бради, мускулести и загрубели, те бяха възмъжали бързо.
— Какво се канеше да направиш, да ме застреляш ли? — попита Хелуърд.
— Помислих, че си от местните жители.
— Не видя ли униформата ми?
— Това вече няма значение.
— Но…
— Хелуърд, нещата се променят. Колко чираци видя в миналото?
— Двама. Трима, с теб включително.
— Добре. Знаеш ли, че градът изпраща в миналото по един чирак на всяка миля? Трябваше да сме много повече. И след като вървим по един и същи маршрут, би трябвало да се срещаме почти всеки ден. Но местните хора ги залавят, убиват ги и взимат униформите им. Теб нападнаха ли те?
— Не — каза Хелуърд.
— Мен ме нападнаха.
— Можеше да се опиташ да ме идентифицираш преди да стреляш по мен.
— Нямах намерение да те уцеля.
Хелуърд посочи към скъсания си ръкав.
— Значи си лош стрелец.
Джейз намери къде беше паднала стрелата, провери дали не е повредена и я върна в колчана.
— Трябва да стигнем до града — каза той
— Знаеш ли къде е?
Джейз изглеждаше разтревожен.
— Не мога да пресметна — отвърна той. — Изминах много мили. Да не би градът изведнъж да се е ускорил?
— Доколкото знам, не. Вчера срещнах един чирак. Каза ми, че градът всъщност се е забавил.
— Тогава къде е, по дяволите? — попита Джейз.
— Някъде нагоре. — Хелуърд посочи към следите от железопътната линия, която водеше на север.
— Да тръгваме тогава.
До края на деня все още не достигнаха града — въпреки че сега железопътните линии бяха с нормални размери — и направиха лагер в горичка, през която течеше поток с чиста вода.
Джейз беше далеч по-добре екипиран от Хелуърд. Освен арбалета си, имаше резервен спален чувал (влажният чувал на Хелуърд беше започнал да мирише и се наложи да го изхвърли), палатка и много храна.
— Какво разбра? — пита Джейз.
— За миналото ли?
— Да.
— Още се опитвам да го проумея — отговори Хелуърд. — Ами ти?
— Не знам. И с мен май е същото. Не намирам логика в случилото се и все пак знам, че съм го видял и съм го изпитал, значи трябва да е истина.
— Как е възможно повърхността да се движи?
— И ти ли го забеляза? — попита Джейз.
— Така мисля. Така беше, нали?
По-късно всеки разказа собствената си версия за преживяното след напускането на училището. Историята на Джейз се различаваше доста от тази на Хелуърд.
Той беше завършил училището няколко мили преди Хелуърд и беше преминал през почти същите случки като него, докато работел извън града. За разлика от него не се беше оженил, а се срещал с някои от пренасочените жени. Затова вече познавал двете жени, които му били предадени, когато започнал пътуването си към миналото.
Слушал много истории, разказвани от местните жители за хората от града, според които там живеели гиганти, които плячкосвали, изнасилвали и убивали жените.
Колкото по на юг отивал, толкова повече осъзнавал, че страхът на момичетата се засилва и ги попитал защо. Обяснили му, че със сигурност техните хора ще ги убият, когато се приберат. Искали да се върнат в града. Тогава Джейз забелязал първите ефекти на деформации и любопитството му започнало да расте. Казал на момичетата да тръгнат обратно и сами да намерят пътя към града. Възнамерявал да прекара още един ден сам, а после и той да се върне на север.