Вълнението от завръщането им се изпари мигновено от гледката, която се разкри пред очите им. Когато разрешителното пристигна, Хелуърд и Джейз продължиха пътя си мълчаливо.
Училището беше сринато до основи и имаше загинали деца. Вътре в града ставаха още повече промени. Последиците от тях бяха ужасяващи, но Хелуърд не можеше да реагира толкова бързо. Можеше само да ги отбележи, след което се опита да не мисли за това, докато външното напрежение не се уталожи.
Научи и за смъртта на баща си. Само няколко часа след като Хелуърд беше напуснал града, той беше получил сърдечен удар. Клаузвиц му съобщи новината и пак той му каза, че чиракуването му е свършило.
Виктория беше родила дете — момче — но то било сред загиналите по време на нападението.
Тя беше подписала формуляр, с който обявила брака им за приключен. Живеела с друг мъж и отново била бременна.
Имаше и още нещо, свързано с всички тези събития, макар и трудно да го проумее: от централния календар Хелуърд научи, че докато го е нямало, градът се е придвижил с общо седемдесет и три мили, но дори при това положение е осем мили зад оптимума. Според субективната му представа за време, беше отсъствал по-малко от три мили.
Той прие всичко това. Шокът щеше да дойде по-късно. Междувременно ги очакваше още едно нападение.
Трета част
1
ДОЛИНАТА БЕШЕ ПОТЪНАЛА в мрак и тишина. Видях от северната страна на реката да проблясва два пъти червена светлина, после спря.
Секунди по-късно чух от вътрешността на града стърженето на барабаните на лебедките и градът започна да се придвижва напред. Звукът отекна в долината.
Заедно с трийсетина други мъже лежах в храсталака, обрасъл по склона на хълма. Прекосяването на реката беше изключително важно и временно бях прехвърлен към Пазителите на реда. Всеки момент се очакваше трета атака — надявахме се, че ако градът успее да стигне до северния бряг на реката, ще е в състояние да се отбранява достатъчно дълго, за да може железопътните линии да бъдат положени поне до най-високата точка на прохода през планините на север. Веднъж стигнал там, той пак можеше да се отбранява през следващата фаза от полагането на линиите.
Знаехме, че някъде в долината има около сто и петдесет наемници, въоръжени с пушки. Те бяха сериозен противник. В града разполагахме само с дванайсет пушки, отнети от местните, но патроните за тях бяха свършили при второто нападение. Единствените ни оръжия бяха арбалетите — смъртоносни само от близко разстояние — и мисълта, че разузнаването си е свършило добре работата. Именно тя ни беше дала сила да подготвим първоначалната контраатака, в която участвах.
Няколко часа по-рано, с падането на нощта, заехме позиция високо над долината. Основната отбранителна сила бяха три редици арбалетисти, разположени около града. Когато той тръгнеше по моста, те щяха да се оттеглят и охраняват железопътните линии. Местните щяха да насочат огъня си върху тях и в този момент ние щяхме да нападнем в засада.
Ако късметът беше на наша страна, нямаше да има нужда от контраатака. Въпреки че по сведения на разузнаването имаше вероятност от още едно нападение, работата по строежа на моста беше приключила по-бързо от очакваното и се надявахме, че градът ще премине безпроблемно от другата страна под прикритието на мрака преди местните да са се усетили.
Но в безмълвната долина звукът от лебедките не можеше да се сбърка.
Предният край на града тъкмо беше достигнал моста, когато се чуха първите изстрели. Поставих стрела в лъка и сложих ръка на предпазителя.
Нощта беше облачна и имаше лоша видимост. Видях припламванията от пушките и прецених, че наемниците са се подредили в нещо като полукръг, на около стотина метра от нашите хора. Не можех да кажа дали куршумите им са попаднали в целта, но засега нямаше ответни изстрели.
Чуха се още изстрели и разбрахме, че те стесняват кръга. Половината от града беше на моста… и той продължаваше да се движи напред.
Далеч долу се чу вик:
— Светлини!
Мигновено се включиха осем прожектори, разположени над главите на арбалетистите в задната част на града и осветиха цялата местност. Местните бяха там и не се криеха.
Първата редица арбалетисти пуснаха стрелите си, наведоха се и започнаха да презареждат. Втората, след това и третата редица направиха същото.