Хванати неподготвени, наемниците дадоха няколко жертви, но после залегнаха и започнаха да стрелят по черните силуети на защитниците, открояващи се на светлината на прожекторите.
— Загаси светлините!
Всичко потъна в тъмнина и арбалетистите се разпръснаха. След няколко секунди прожекторите пак светнаха и арбалетистите откриха стрелба от новите си позиции.
Те пак се оказаха неподготвени и дадоха още жертви. Светлините за пореден път бяха изгасени и във внезапно настъпилия мрак арбалетистите се върнаха на предишната си позиция. Маневрата се повтори. Отдолу се чу вик и когато прожекторите светнаха, видяхме, че наемниците ни атакуват. Градът вече беше на моста.
Изведнъж се чу силна експлозия и отстрани на града избухнаха пламъци. Миг по-късно мостът беше взривен от втора експлозия и пламъците подпалиха сухото дърво на железния път.
— Резервите в готовност! — Изправих се и зачаках заповеди. Вече не изпитвах страх — след дългите часове на очакване, напрежението беше изчезнало. — Атака!
Прожекторите върху града продължаваха да светят и ние различавахме ясно местните. Повечето бяха влезли в ръкопашен бой с основната защита, но неколцина бяха залегнали и се целеха във високите нива на града. Два прожектора бяха ударени и изгаснаха.
Пламъците се разрастваха.
Видях един наемник близо до брега на реката, който се готвеше да хвърли метален цилиндър. Бях на не повече от двайсет метра от него. Прицелих се, пуснах стрелата и го улучих в гърдите. Запалителната бомба падна до него, експлодира и започна да пръска червени искри и пламъци.
Както се очакваше, контраатаката ни беше изненадала врага. Успяхме да повалим още трима мъже, но неочаквано те прекратиха стрелбата, побягнаха на изток и изчезнаха в сенките на долината.
За няколко минути настъпи паника. Бушуваха пожари на няколко места. Единият от тях беше концентриран точно под града, а другият — на няколко метра зад него. Трябваше бързо да се справим с пламъците, но никой не знаеше със сигурност дали всички наемни работници са се оттеглили.
Градът продължи да се придвижва напред, но там, където гореше мостът, огромни дървени отломки падаха в реката.
Ситуацията се нормализираше бързо. Един офицер от Пазителите на реда издаваше заповеди на висок глас и мъжете сформираха две групи. Първата зае отново отбранителна позиция около железопътните линии; аз се присъединих към другата, изпратена на моста да се бори с пожара.
След втората атака — при която за първи път се използваха запалителни бомби — по стените на града бяха монтирани пожарни кранове. Най-близкият беше повреден при една от експлозиите и от него се лееше вода.
Пожарът, обхванал железопътните линии, се разрасна толкова, че беше почти невъзможно да го спрем. Въпреки че най-лошото вече беше зад нас, три от ходовите колела все още не бяха преминали по горящото дърво… и докато се борехме с пожара сред гъстия дим и огнените езици, видях как релсата започва да се изкривява под въздействието на топлината и тежестта.
Чу се тътен и падна още една част от дървената конструкция. Димът беше непрогледно гъст. Задушавахме се и трябваше да се измъкнем изпод града.
Горните етажи горяха, но пожарникарите в града се мъчеха да се справят с огъня. Лебедките се завъртяха и градът запълзя бавно към сравнително по-голямата сигурност на северния бряг.
2
НА РАЗСЪМВАНЕ НАПРАВИХМЕ оценка на щетите. В престрелката бяха убити трима и ранени петнайсет пазители на реда. В самия град един мъж беше сериозно ранен от запалителните бомби, а десетина мъже и жени бяха пострадали от последвалия пожар.
Материалните щети бяха огромни. Цял район с административни офиси беше унищожен от огъня, а част от жилищния квартал беше станала необитаема поради пожара и водата.
Под града щетите бяха още повече. Въпреки че основната носеща част беше стоманена, имаше много дървени конструкции и цели участъци бяха изгорели. Задните ходови колела по дясната външна линия бяха излезли от релсите, а едно от големите колела се беше пропукало. То не можеше да се подмени и се наложи да го изоставим.
Градът достигна северния бряг, но мостът продължи да гори и накрая рухна. Заедно с него загубихме неколкостотин метра от незаменимите ни релси, изкривени от топлината.
След два дни извън града, през които работих с екипите, които се мъчеха да спасят каквото беше възможно от линиите, получих заповед да се явя при Клаузвиц.