5
С ДЕНТЪН ЯЗДЕХМЕ през гората в подножието на веригата хълмове, а пред нас се разстилаше дефилето.
Неволно дръпнах юздите и спрях коня.
— Градът! — извиках аз. — Къде е?
— Струва ми се, все още край реката.
— Тогава сигурно е унищожен!
Не можеше да има друго обяснение. Ако градът не се беше придвижил през тези трийсет дни, само нова атака би могла да го забави. Досега трябваше да е стигнал дефилето.
Дентън ме наблюдаваше с развеселено изражение.
— За пръв път ли си толкова далеч на север от оптимума? — попита той.
— Да.
— Но нали си бил в миналото. Какво стана, когато се върна в града?
— Беше атакуван — отвърнах аз.
— Да, но колко време беше изминало?
— Повече от седемдесет мили.
— Това повече ли беше, отколкото очакваше?
— Да. Мислех, че ме е нямало едва няколко дни, една-две мили във времето.
— Добре. — Дентън потегли и аз го последвах. — Обратното е вярно, ако вървиш на север от оптимума.
— Какво искаш да кажеш?
— Никой ли не ти е говорил за субективните величини на времето? — Озадаченото ми изражение отговори на въпроса му. — Ако отидеш на юг от оптимума, субективното време се забавя. Колкото по на юг отиваш, толкова по-бавно тече времето. В града времето тече горе-долу нормално, когато той е близо до оптимума и затова, когато се връщаш от миналото, ти се струва, че той се е придвижил много по-надалеч, отколкото е възможно.
— Но ние бяхме на север.
— Да, и ефектът е обратен. Докато яздим на север, нашето субективно време се ускорява и ни се струва, че градът изобщо не се е придвижил. От опит мога да ти кажа, че там са изминали около четири дни, откакто ни няма. В момента е по-трудно да се прецени, тъй като самият град е по-далеч на юг от оптимума, отколкото е нормално.
Няколко минути не казах нищо, като се опитвах да схвана идеята.
— Значи, ако градът можеше да се придвижи на север от оптимума, нямаше да се налага да изминава толкова много мили. Би могъл да спре.
— Не. Той трябва винаги да се движи.
— Но ако на мястото, където бяхме, времето тече по-бавно, градът би имал полза да се озове там.
— Не — повтори той. — Разликата в субективното усещане за време е относителна.
— Не разбирам — промърморих откровено.
Сега яздехме през долината към дефилето. Скоро щяхме да видим града, ако той наистина беше там, където предвиждаше Дентън.
— Има два фактора. Единият е движението на повърхността, другият е как величините за време на даден човек се променят субективно. И двата са абсолютни, но не и задължително свързани, доколкото знаем.
— Тогава защо?
— Слушай. Повърхността се движи във физически смисъл. На север се движи бавно — и колкото по на север отива човек, толкова по-бавно се движи, — а на юг се движи по-бързо. Ние смятаме, че ако беше възможно да се достигне най-северната точка, там земята изобщо няма да се движи. От друга страна, вярваме, че на юг движението на повърхността се ускорява до безкрайна величина в най-далечния край на света.
— Аз бях там… в най-далечния край.
— Изминал си… колко? Четирийсет мили? Може би случайно и повече? Отишъл си достатъчно далеч, за да почувстваш ефекта… но това е било само началото. Говорим за милиони мили. Буквално… милиони. Много повече според някои. Основателят на града Дистейн смятал, че светът е безкраен.
— Но градът трябва да измине само още няколко мили и ще се озове северно от оптимума.
— Точно така… и това много ще улесни живота. Пак ще трябва да местим града, но не толкова често и не толкова надалеч. Проблемът е, че само това можем да направим, за да не изоставаме от оптимума.
— Какво му е толкова специалното на оптимума?
— Там условията в този свят се доближават най-много до тези на планетата Земя. В точката на оптимума нашите субективни величини за време са нормални. Освен това, един ден трае двайсет и четири часа. Навсякъде другаде в този свят субективното време на даден човек поражда малко по-дълги или по-къси дни. Скоростта на земята в оптимума е около една миля на всеки десет дни. Оптимумът е важен, защото в свят като този, където има толкова много променливи величини, имаме нужда от еталон. Не бъркай разстоянието, измерено в мили, с времето, измерено в мили. Ние казваме, че градът се е придвижил толкова много мили, а всъщност имаме предвид, че са изминали десет пъти по двайсет и четири часови дни. Затова не бихме спечелили нищо, ако сме на север от оптимума.