В стаята на Изследователите на бъдещето имаше само един член на гилдията. Той се представи като Изследовател на бъдещето Блейн.
— Ти си синът на Ман, нали?
— Да.
— Радвам се да се запознаем. Беше ли вече в бъдещето?
— Да.
Блейн ми харесваше. Не беше много по-възрастен от мен, а лицето му беше свежо и открито. Изглежда се зарадва, че има с кого да си поговори. Обясни ми, че по-късно през деня трябвало да тръгне на север за едно от геодезичните измервания и следващите няколко мили щял да бъде абсолютно сам.
— Нормално ли е да ходим на север сами? — попитах.
— Нормално, да. Можем да работим по двойки, ако Клаузвиц разреши, но повечето Изследователи на бъдещето предпочитат да работят сами. Самият аз обичам да имам компания, там горе ми е малко самотно. Ами ти?
— Бил съм в бъдещето само веднъж. С Изследовател на бъдещето Дентън.
— Как се разбираше с него?
И ние продължихме да си говорим приятелски, без обичайните задръжки, които сякаш изникваха всеки път, когато се заговарях с някои от членовете на други гилдии. Самият аз подсъзнателно бях придобил такъв маниер на поведение и в началото предположих, че може да съм му се сторил сдържан. Откровеността му обаче ме накара да се отпусна и не след дълго го чувствах като стар приятел.
Разказах му, че съм направил видеозапис на слънцето.
— Заличи ли го?
— Какво искаш да кажеш?
— Изтрий го от лентата.
— Но защо?
Той се разсмя.
— Навигаторите ще сърдят, ако го видят. Не е разрешено да използваш касетите за нищо друго, освен за изображения във връзка с терена.
— Те ще го видят ли?
— Биха могли. Ако са доволни от картата, вероятно ще проверят някои препратки. Малко вероятно е да изгледат цялата касета. Но ако го направят…
— Какво лошо има в това? — попитах аз.
— Такива са правилата. Лентата е ценна и не трябва да се хаби. Но не се тревожи за това. Защо записа слънцето?
— Хрумна ми една идея. Исках да я изпробвам и да я анализирам. Формата му е толкова интересна.
Блейн ме погледна с интерес.
— Какво е твоето мнение? — попита той.
— Обратни величини.
— Точно така. Как стигна до това заключение? Някой каза ли ти?
— Спомних си нещо от училището. Хипербола.
— Обмисли ли го вече внимателно? Има още нещо. Мислил ли си за повърхнината?
— Изследовател на бъдещето Дентън ми обясняваше. Каза, че била голяма.
— Не просто голяма… — отбеляза Блейн, — а безкрайно голяма. На север от града повърхността се извива нагоре в почти вертикална посока, но никога не става напълно отвесна. Южно от града тя става почти хоризонтална, но не съвсем. Светът, със своя безкраен радиус, се върти около оста си с безкрайна скорост.
Той съобщи този факт без да влага емоции и с безизразно лице.
— Шегуваш се — казах аз.
— Не, не се шегувам. Напълно сериозен съм. Там, където сме ние, близо до оптимума, последиците от въртенето са същите, каквито биха били на планетата Земя. По-далеч на юг, въпреки че ъгловата скорост е идентична, скоростта се увеличава. Когато беше в миналото, усети ли центробежната сила?
— Да.
— Ако беше отишъл по-далеч, сега нямаше да си тук, за да си го спомниш. Тази сила е съвсем истинска.
— Казаха ми — заобяснявах аз, — че нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината.
— Вярно е. Няма такова нещо. На теория обиколката на света е безкрайно дълга и той се движи с безкрайно голяма скорост. Но има или се смята, че има точка, в която материята престава да съществува и тя служи като ефективна окръжност. Тази точка се намира там, където въртенето на света придава на материята скорост, равна на тази на светлината.
— Значи скоростта не е безкрайна.
— Не съвсем. Но е страшно голяма. Виж слънцето.
— Виждал съм го — отвърнах аз. — Често.
— С него е същото. Ако не се въртеше, то щеше да' е безкрайно голямо, това е истината.
— Дори и да е така, то не е чак толкова голямо. Как може да има място за повече от един обект с безкрайно големи размери? — попитах аз.
— Има отговор и за това. Няма да ти хареса. Отиди в библиотеката и намери някоя книга по астрономия. Няма значение коя. Всички те са от планетата Земя, така че ще откриеш едни и същи твърдения. Ако сега бяхме на планетата Земя, щяхме да живеем в безгранична вселена, изпълнена с определен брой големи тела с пределен размер. Тук властва вселената: ние живеем в огромна вселена, която обаче има край и въпреки това е изпълнена с определен брой тела с безкрайна големина.