Накрая, след много призиви за гласуване и предложения за изменения, се пристъпи към гласуване с вдигане на ръце. С гласовете на мнозинството беше решено системата на „затворен град” да не се въвежда отново за момента.
Последваха нови разкрития. От следващата точка от дневния ред излезе наяве, че в града има седемнайсет пренасочени жени, които бяха тук още преди първата атака на местните хора. Проведе се дебат какво трябва да се прави с тях. Събранието беше информирано, че жените искат да останат в града; веднага стана ясно, че нападенията може би са имали за цел да ги освободят.
Ново гласуване: трябва да им се разреши да останат в града, докато желаят.
Беше решено също така чираците вече да не бъдат посвещавани в тази длъжност чрез изпитанието отиване в миналото. То беше отменено след първото нападение, а сега някои от Навигаторите подкрепяха връщането му. Стана ясно, че дванайсет чираци са били убити в миналото, а други петима са в неизвестност. Решиха отмяната да остане в сила.
Всичко това ми беше много интересно. До този момент не съзнавах колко отблизо Навигаторите следят работата на системата. Не беше казано нищо конкретно, но членовете на някои гилдии считаха Навигаторите за група застаряващи педанти, които са скъсали с действителността. Някои от тях определено бяха в напреднала възраст, но работеха пълноценно. Забелязах, че има много празни места, предназначени за членове на другите гилдии, и си помислих, че би трябвало повече от тях да присъстват на съвещанията на Навигаторите.
Имаше още въпроси за решаване. Докладът, който двамата с Дентън изготвихме за терена на север, беше представен от Навигатор МакМахон. Той добави, че се провеждат още две проучвания на пет градуса по-далеч и резултатите ще станат известни след ден-два.
Участващите в събранието се договориха градът да продължи по временния маршрут, набелязан от Дентън и мен, докато не се намери по-подходящ.
Накрая, Навигатор Лукан повдигна въпроса за тегленето на града. Той каза, че от Гилдията за тракция предложили план за малко по-бързото му придвижване. Повторното достигане на оптимума щяло да бъде важна крачка за връщането на града към нормалното състояние и всички се съгласиха с това.
Според предложението трябва да се състави график за непрекъснатото му изтегляне. Това щяло да изисква по-добър контакт с Гилдията, отговаряща за железопътните линии, а рискът от скъсани кабели може би щял да нарасне. Но той твърдеше, че след изгарянето на моста ще имаме недостиг на така ценните запаси от релси и градът ще трябва да се изтегля на по-къси разстояния. Предложението на Гилдията за тракция беше северно от града да се полагат по-къси участъци от железопътната линия, а лебедките да работят непрекъснато. Периодично те щяха да бъдат спирани за основен ремонт и тъй като наклоните на бъдещата територия бяха до голяма степен благоприятни за нас, бихме могли да придвижваме града с достатъчно голяма скорост, за да се върнем при оптимума в рамките на двайсет-двайсет и пет мили от изтеклото време.
Малко бяха против този план, въпреки че председателят поиска подробен доклад. Резултатът от гласуването беше девет гласа „за”, шест — „против”. Когато докладът бъдеше представен, градът щеше да премине в непрекъснат ход веднага, щом е възможно.
8
ТРЯБВАШЕ ДА НАПУСНА ГРАДА за проучвателна мисия на север. Сутринта ме отзоваха от работата ми по железопътните линии и Клаузвиц ми даде инструкции. Щях да тръгна на следващия ден и да пропътувам двайсет и пет мили на север от оптимума, след което да се върна и да докладвам за характера на терена и местоположението на различните селища. Можех да избирам дали да работя сам или с друг член от Гилдията на изследователите на бъдещето. Като си спомних за новото си приятелство с Блейн, помолих да отида заедно с него и ми разрешиха.
Нямах търпение да тръгна. Не се чувствах длъжен да продължавам с физическия труд по железопътните линии. Мъжете, които никога не бяха излизали извън града, работеха добре в екип и напредвахме много по-бързо, отколкото когато наемахме местна работна ръка.
Последната атака на местните сега ни изглеждаше много далечна и духът беше висок. Стигнахме дефилето благополучно и пред нас се разкри дълъг склон, който се спускаше през долината. Времето беше хубаво и всички имаха големи надежди.