— Свободна ли си тази вечер, Лиз? Помислих си, че бихме могли…
— Много съм изморена. Мислех да си легна рано.
При пристигането си Елизабет се беше почувствала привлечена от Чапъл и допусна грешката да му го покаже. В базата имаше малко на брой жени и той беше откликнал с огромна охота. Оттогава почти не я оставяше на мира и въпреки че сега й се струваше много досаден и егоцентричен, тя не беше намерила любезен начин да охлади нежеланата му страст.
Чапъл се опита да я убеди да направят онова, което му се искаше, но след няколко минути тя успя да избяга в стаята си.
Стовари чантата си върху леглото, разсъблече се и си взе продължителен душ.
По-късно отиде да потърси нещо за хапване и, както се очакваше, Тони я придружи.
Докато се хранеха, тя се сети, че искаше да го пита нещо.
— Знаеш ли наоколо да има градове, които се казват Земя?
— Земя? Като планетата?
— Така звучеше. Може и да не съм чула правилно.
— Не знам да има такива. В кой край?
— Някъде наоколо. Не далеч.
Той поклати глава.
— Замя? Или Зима? — Той се разсмя силно и изпусна вилицата си. — Сигурна ли си?
— Не… не съм. Сигурно не съм разбрала правилно.
По своя неподражаем начин Тони продължи да прави тъпи каламбури, докато тя не си намери ново извинение, за да си тръгне.
В един от кабинетите имаше голяма карта на района, но тя не видя нищо, което би могло да представлява мястото, където Хелуърд каза, че живее. Той го беше описал като град, разположен на юг, но разстояние от шейсет мили нямаше никакво голямо селище.
Беше напълно изтощена и се върна в стаята си.
Взе двете скици, които Хелуърд й беше дал, и ги залепи на стената над леглото. Онази, на която я беше нарисувал, беше толкова странна…
Тя я разгледа по-отблизо. Хартията явно беше доста стара, защото краищата й бяха пожълтели. Оглеждайки ръбовете, тя видя, че горната и долната част са леко назъбени там, където хартията е била откъсната, но линията беше доста права.
Тя си направи експеримент и прокара върха на пръста си по ръба. Под пръстите си усети, че назъбването беше равномерно: хартията беше перфорирана…
Като внимаваше да не повреди рисунката, тя я отлепи и я свали от стената.
Откри, че на гърба от горе до долу беше напечатана колона с цифри. Една-две бяха отбелязани със звездичка.
С бледо синьо мастило отстрани се четяха думите: IBM Multifold ™.
Тя залепи скицата обратно на стената… и дълго време я гледа с недоумение.
4
НА СУТРИНТА ЕЛИЗАБЕТ изпрати още една молба по телетипа за лекар, след което потегли обратно.
Когато пристигна, жегата се чувстваше и селото вече беше потънало в онази апатична летаргия, от която тя се вбесяваше много в началото. Потърси Луис, който седеше в сянката на църквата заедно с други двама мъже.
— Е… върнаха ли се?
— Не и днес, менина Хан.
— Кога казаха, че ще дойдат?
Той сви рамене.
— По някое време. Днес, утре.
— Пробвахте ли онзи?
Тя спря, раздразнена от самата себе си. Беше планирала да занесе тъй наречения тор в центъра, за да го анализират, но вглъбена в мислите си, беше забравила.
— Кажете ми, ако дойдат.
Посети Мария и новороденото й бебе, но не можеше да се съсредоточи върху работата си. По-късно отиде да проверява храната, която се сервираше, след това поговори с отец Дос Сантос в работилницата му. През цялото това време съзнаваше, че очаква да чуе конски тропот.
Отказа се да търси повече извинения, слезе при конюшните и оседла коня. Отдалечи се от селото и пое към реката.
Опитваше се да не мисли за нищо, да не търси причините за действията си, но без полза. Никога нямаше да забрави последните двайсет и четири часа. Тя беше дошла тук, за да работи и да бъде полезна, заради усещането, че животът и у дома беше пропилян. Но тук също беше почувствала безсилие. В общи линии, всичко, което доброволците като нея можеха да предложат, беше бледа надежда за обеднялото местно население. Помощта беше прекалено малка и прекалено закъсняла. Няколко правителствени подаяния от зърно, няколко ваксинации или една ремонтирана църква бяха успешно начало и по-добре от нищо. Но проблемът оставаше неразрешен в своята същност: икономиката се беше сринала. По тези земи нищо не се случваше и хората трябваше сами да се спасяват.
Нахлуването на Хелуърд в нейния живот беше първата интересна случка след пристигането й. Докато яздеше между храстите към дърветата, тя се чувстваше объркана… Може би я водеше чисто любопитство, но имаше и по-дълбока причина.