Тази стая се намираше в съседство с отдела за пренасочване. В единия край имаше малък бар, където нямаше голям избор на питиета, а до него видя стара видео уредба. Включи я и попадна на някаква комедийна програма, която тя изобщо не разбираше, въпреки че невидимата публика се смееше непрекъснато. Явно темите бяха актуални за времето си, но тя не намираше никакъв смисъл в тях. Изгледа програмата до края и от надписите научи, че е заснета през 1985 — преди повече от двеста години!
В тази стая обикновено нямаше много хора. Една жена от отдела за пренасочване работеше зад бара, винаги й усмихваше, но Елизабет не успяваше да възбуди особен интерес сред другите посетители. От време на време идваха мъже — облечени като Хелуърд в тъмни униформи — и някои от местните момичета.
Един ден, докато беше в кухнята, тя случайно разреши един проблем, който не спираше да я тормози.
Подреждаше чистите съдове в един метален шкаф, когато нещо в него привлече вниманието й. Беше напълно променен — частите бяха извадени и имаше дървени рафтове — но на една от вратите под боята личеше логото на IBM.
Винаги когато можеше, Елизабет се разхождаше из останалата част на града и разглеждаше всичко с любопитство. Преди пристигането си очакваше, че ще бъде затворник, но се оказа, че извън задълженията си може да се движи свободно и да прави каквото иска. Разговаряше с хора, наблюдаваше, запомняше и мислеше.
Един ден откри малка стая, която обикновените хора от града ползваха през свободното си време. На масата видя няколко листа, напечатани на принтер и захванати с телче. Хвърли им бегъл поглед и се спря на заглавието: „Директивата на Дистейн”.
По-късно, докато вървеше в града, видя още много от тези принтирани листове, стана й интересно и ги прочете от начало до край. Скри едно копие под възглавницата си с намерение да го вземе със себе си, когато напуска града.
Започваше да разбира… Отново и отново се връщаше към Дистейн, препрочиташе думите му толкова често, че те се запечатаха в паметта й. Не спираше да мисли за Хелуърд и за неговото на пръв поглед налудничаво поведение и думи, и се мъчеше да си спомни какво й беше казал.
След известно време започва да разбира логическия модел… но в основата му имаше фатална грешка.
Според хипотезата, върху която градът и неговото население изграждаха съществуването си, светът, в който живееха, беше някак си преобърнат. При това не само той, но всички физически обекти във вселената, в която се предполагаше, че съществува този свят. Тук бяха възприели формата, начертана от Дистейн — един триизмерен свят, завършващ с хиперболи на север и на юг — и странната рисунка на слънцето, която Хелуърд й показа, много приличаше на нея.
Един ден Елизабет вървеше през новоизграждаща се част на града и изведнъж откри каква е грешката. Тя сложи ръка над очите си и вдигна поглед към слънцето. То изглеждаше както винаги: искряща бяла топка от светлина високо в небето.
7
ЕЛИЗАБЕТ ПЛАНИРАШЕ да напусне града на другата сутрин. Щеше да вземе един от конете и да язди до селото. Оттам би могла да се върне в центъра и да поиска отпуск. Той и без това й предстоеше скоро и знаеше, че няма да е трудно да го премести напред. През четирите седмици отпуск би имала достатъчно време да се върне в Англия и да се опита да намери някоя институция, която би се заинтересувала от откритието й.
Не искаше да привлича внимание към себе си, след като беше направи този план, затова прекара деня на работа в кухнята, както обикновено. Вечерта отиде в стаята за общуване.
Влезе и първият човек, когото видя, беше Хелуърд. Той стоеше с гръб към нея и разговаряше с едно от пренасочените момичета.
Тя се приближи и застана зад него.
— Здравей, Хелуърд — каза тихо тя.
Той се обърна и я погледна с изумление.
— Ти! — възкликна той. — Какво правиш тук?
— Шт! Предполага се, че не мога да говоря английски много добре. Аз съм една от вашите пренасочени жени.
Тя се отдалечи към другия край на помещението, където нямаше хора. Жената на бара й кимна с майчинско одобрение, когато Хелуърд я последва.
— Виж — каза Елизабет веднага, — извинявай за последния път, когато се видяхме. Сега те разбирам по-добре.
— А аз се извинявам, че те изплаших.
— Казал ли си нещо на другите?
— За това, че си от Земята? Не.
— Добре. Не казвай нищо.