— Как се осмеляваш! — изрева изкараният от търпение Уолтър.
Елъри махна презрително с ръка, без ни най-малко да се впечатли от яростния му изблик.
— Ако ме бяхте заплашили с гнева на Де Торп, може би щях да се разтревожа. Дори и аз съм чувал, че той е рицар, каквито малцина са останали. Но вашият слабохарактерен крал се занимава единствено с дворцови интриги и измами. Той не е заплаха за никого, освен за преданите нему благородници. А сега по-добре си вървете, милорд, и ме оставете на спокойствие да обмисля плана за това убийство. Ще довърша работата, която съм започнал, но по своя воля, а не защото ме е страх да не си навлека вашия гняв.
Уолтър отново едва не се задуши от ярост. Изпъна рамене и с цялото високомерие, присъщо на класата му, излезе от стаята. Елъри изобщо не го бе грижа, че е обидил смъртно работодателя си. Бяха му платили половината от обещаната сума и щеше да получи останалото, след като си свърши работата докрай, дори и ако се наложи да одере кожата на този надменен лорд.
И в главата на лорд Уолтър се въртяха подобни мисли. Вече бе решил, след като всичко приключи, да заповяда да убият наемните убийци. Искаше да бъде сигурен, че никой няма да разкаже за извършеното. Сега си мислеше, че е по-добре да ги убие собственоръчно. Това щеше да му достави огромно удоволствие.
Глава 21
— Изглеждаш ми доста потисната днес, а това ме тревожи — каза Джоун. Милисънт спря по средата на извитите стълби, които водеха към голямата зала. Девойката се загледа с копнеж през един от тесните процепи в каменната стена, откъдето се виждаше вътрешният двор на Шефърд Касъл. Джоун усещаше, че нещо друго безпокои сестра й, а не само чувството, че е като затворничка сред тези стени.
— Все още ли си уморена от пътуването? — попита тя, опитвайки се да разбере какво измъчва Милисънт.
— Не.
Краткостта на отговора още повече я разтревожи.
— Добре, каква дяволия си замислила сега?
Милисънт я погледна и леко се усмихна.
— Ако обичах дяволиите…
— Разбираш какво искам да кажа — прекъсна я нетърпеливо сестра й. — Освен това знаеш, че усещам, когато нещо те измъчва.
Милисънт въздъхна и смутено прошепна:
— Той ме целуна.
— Кога? — смаяно примигна Джоун.
— Тази сутрин.
— Но това е хубаво…
— Хубаво, как ли пък не! — сряза я Милисънт.
— Не, наистина е хубаво — настоя Джоун. — Нима не си спомняш нашия разговор, когато ти казах, че ще бъде само в твоя полза, ако той те желае? Наистина, щом те е целунал, без никаква друга причина, освен желанието му да го стори, това означава, че…
— О, имаше си много основателна причина да го направи — гневно възрази Милисънт. — Защото имал право.
Джоун замълча за миг, после се засмя.
— Колко глупаво. Разбира се, че не това е причината.
— Той ми го каза.
— Може би, но въпреки това не е вярно.
— Предполагам, че ти знаеш причината — раздразнено рече сестра й.
— Ако се замислиш, сама ще откриеш отговора. Нима един мъж ще те целуне, ако не го желае?
— Мога да посоча и други причини, освен желанието — язвително отвърна Милисънт. — Например, за да се скрепи примирието между двама души, да се утвърди господството, да се накаже, да се изплаши, да…
— Достатъчно. — Джоун завъртя очи. — Защо не искаш да признаеш, че той просто може да те желае? Вече се разбрахме, че това ще ти е от полза.
— Не, ти мислиш така — напомни й Милисънт. — Аз реших, че няма да бъда част от неговите желания.
— Не ти ли хареса целувката? — намръщи се Джоун. Пламналото лице на сестра й бе достатъчен отговор и тя облекчено се усмихна. — Е, поне можем да бъдем благодарни, че не ти е била отвратителна.
— Аз нямам нищо против и когато Гроулс ме ближе по бузата. Това означава ли, че искам да го прави?
— Един вълк не може да се сравнява с Улф. — Джоун замълча и се изкиска на съвпадението на имената.
Милисънт недоволно изсумтя.
— Говори само от свое име. За мен е съвсем лесно да сравня Улфрик с един вълк — не конкретно с моя питомец, а с обикновените вълци в горите.
Сестра й въздъхна.
— Знаех, че си упорита, но не предполагах, че ще бъдеш толкова твърдоглава. Решила си да ми докажеш, че греша, нали?
— Твърдоглава за какво? — предизвикателно я изгледа Милисънт. — За това, че не го харесвам? Или че не искам да ме целува? Джоун, ти не си преживяла болката, когато той ми счупи крака, нито ужаса и страха, че завинаги ще остана саката. Истинско чудо е, че днес мога да вървя, без да куцам.
— Не съм преживяла нито ужаса, нито болката и страха, че ще останеш саката. Но, Мили, всичко това бе толкова отдавна. Тогава той е бил само едно момче, а сега е мъж. Нима наистина смяташ, че и днес е способен да ти причини подобна болка? Улфрик е син на лорд Гай, а ти знаеш колко мил и добър човек е той. Как би могъл синът му да бъде различен?