Джоун поклати глава.
— Смятам, че е по-добре да разкажеш всичко на лорд Гай.
— И да го принудя да се опълчи срещу краля си?
— Мислиш ли, че ще се стигне чак дотам? — с пребледняло лице попита Джоун.
— Аз съм тук под закрилата на лорд Гай. Какво би могъл да направи, след като узнае, че неговият господар се е опитал да изнасили годеницата на сина му, и то под собствения му покрив? Ще побеснее от гняв и ще има пълно право за това.
— Но Джон навярно е предвидил подобна реакция, преди да се опита да те съблазни. Може би тъкмо това е била целта му — да принуди лорд Гай да се отрече от клетвата си за вярност към него?
— Не, по-скоро очакваше, че аз ще отстъпя и дори ще се почувствам поласкана от вниманието му. Убедена съм, че ако случилото се разчуе, той ще твърди, че аз съм била подбудителката, че съм се хвърлила в обятията му и следователно аз съм виновна за всичко. Дори не се съмнявам, че той пръв ще разгласи срамната случка, за да може Улфрик преди сватбата да разбере, че вече не съм девствена. И кажи ми на кого ще повярват — на мен или на краля? Разбира се, с изключение на теб.
— Може би лорд Гай ще ти повярва.
— Но това ще означава да обяви война на краля си! Трябва да разгледаш всичко от позицията на Джон. Годежът ще бъде анулиран, татко и сър Гай ще продължат да са му верни, единствено аз ще бъда опозорената. Затова набързо ще ми намерят друг съпруг, който ще си затвори очите пред факта, че веднъж съм се отдала на краля. Аз самата нямам нищо против подобно развитие на събитията, само да не се налага да спя с краля.
— Но ти не можеш да си тръгнеш просто така, Мили, не и без разрешението на лорд Гай. А как ще го получиш, без да му разкажеш какво се е случило?
— Вече ти казах, че отдавна обмислям заминаването си. Не съм казвала, че ще го обявявам на всеослушание.
— Но ти не можеш да излезеш от замъка, без да те забележат. А и стражата на външните порти ще те спре. Нима си въобразяваш, че ще можеш да си тръгнеш просто така?
— С твоята помощ ще успея.
Джоун ужасено изпъшка.
— Мили, трябва да има някакъв друг начин. Ами ако признаеш всичко на Улфрик, а не на баща му, и се ожените още днес? Това със сигурност ще сложи край на безчестния план на крал Джон, не мислиш ли?
— Не и ако целта на Джон е да обяви нашите семейства за предатели и извън закона, за да може да конфискува имуществата и земите ни. Не и ако все още жадува за отмъщение, задето съм го нападнала. Не и ако…
— Достатъчно! Господи, това бе само предположение — въздъхна Джоун и се намръщи. — Не си мисли, че не разбирам, ти по-скоро би предпочела да се махнеш оттук, от колкото да се омъжиш за Улфрик. Наистина, питам се дали тайничко не си доволна от случилото се.
Сега бе ред на Милисънт да въздъхне.
— Не, не съм доволна, че в лицето на крал Джон си спечелих враг, само и само да избегна брака си с Улфрик. Дори това да бе последната ми възможност, пак не бих прибягнала до нея.
Глава 32
— Никога няма да успеем — простена Джоун, докато се взираше в големия пътнически сандък, в който Милисънт възнамеряваше да се пъхне.
— Ще успеем, ако през цялото време не се отделяш от него и попречиш на носачите да погледнат вътре, за да разберат защо е толкова тежък.
— Не е ли по-добре просто да кажа, че това е сватбен подарък, който трябва да се скрие? — предложи сестра й. — Тогава няма да има нужда да се представям за теб.
— Да, но не можеш да скриеш един подарък в конюшнята, а аз искам да го занесат тъкмо там. Не, кажи че съдържа специална храна за Стомпер, за да го оставят близо до неговата клетка. И без това никой от конярите не смее да се доближава до него.
Джоун не изглеждаше убедена.
— И без това не можеш да напуснеш имението, възседнала Стомпер, така че защо трябва да оставят сандъка в конюшнята?
— Защото конюшнята е близо до външните порти. Така ще мога да видя кога излизат повече хора и да се опитам да се промъкна незабелязано с тях. Или пък ще се прехвърля през крепостната стена, макар че има толкова много стражи наоколо и е възможно да успея.
— Много по-лесно ми е да се представям за теб, когато е само на шега — въздъхна Джоун. — Изпитвам страх, когато се отнася за нещо толкова сериозно. Нищо чудно да кажа или направя нещо, което моментално ще ме издаде.
— Сигурна съм, че ще се справиш, Джоун. Ще трябва само да излъжеш стражата пред вратата и да намериш двама мъже, които да изнесат сандъка. Няма да имаш работа с някой, който те познава.
— Докато напуснеш замъка — намръщи се сестра й. — Тогава ще трябва да се справям с твоя годеник.