Роланд я намери, преди да стигне до замъка. Заради високия му ръст, тя би го познала и сред най-гъстата тълпа. Дали не бе пораснал още повече след последната им среща? Господи, той наистина бе гигант, навярно почти два метра. И наистина бе красив — как бе могла да го забрави?
Приятелят й бе наследил светлорусата коса на баща си и очи с цвят на теменуги — изключителна комбинация. Тялото му бе стройно, с широки рамене, тънък кръст и дълги мускулести бедра. Затова винаги й бе доставяло удоволствие да го гледа как тренира с останалите рицари. Роланд бе достоен потомък на дедите си и истински воин.
Ако искаше да бъде честна, Милисънт не можеше да не признае, че макар и малко по-нисък, Улфрик също бе чудесно сложен. Но съвършенството му свършваше до тук. Освен прекрасна фигура и лице, Роланд притежаваше и чудесен характер — бе забавен, мил и любезен, и въпреки силата си, не бе лишен от нежна и чувствителна душа. Всичко това липсваше на Улфрик. Той бе груб и жесток, винаги кисел и недоволен, готов да спори и дразни и… По дяволите, тръсна глава ядосаната девойка, защо продължаваше да мисли за него, след като Роланд бе на две крачки от нея?
— Господи, кой ти е изцапал така лицето, Мили? — бе първото, което я попита, след като я прегърна и я вдигна високо във въздуха.
Милисънт усети как страните й пламват. Бе сменила дрехите си, за да заприлича на дама, преди да влезе в Клайдън, но напълно бе забравила за мръсното си лице. Нищо чудно, че стражата я бе изгледала толкова странно. Пфу, външният й вид бе последното нещо, което я интересуваше!
Тогава защо се изчерви? Знаеше защо, макар че не й се искаше да го признае. За всичко бе виновен Улфрик, кой то я бе накарал напоследък да се грижи за външността си. Както и проклетите му комплименти. Начинът, по който я оглеждаше всеки път, когато приближеше към нея. За неин най-голям срам, преди да напусне Шефърд, се бе оглеждала в сребърното огледало, нещо, което никога не би й минало през ума да направи в Дънбър.
— Пусни ме, глупако! — нацупи се тя, за да прикрие смущението си и добави: — Та кой пътник ще успее да пристигне, без да се изцапа от праха и мръсотията по пътя?
— Какъв прах и мръсотия? — засмя се Роланд. — Последният сняг изми всичко.
Той я пусна на земята и започна да бърше с палеца си праха от бузите й — нещо твърде познато за нея, понеже Джоун постоянно правеше същото. И по навик Милисънт го перна през ръцете. В този миг й хрумна, че той се отнася към нея както сестра й, а тя му отвръщаше по същия начин.
— Нарочно изцапах лицето си, за да мога безпрепятствено да се добера до тук — реши да си признае девойката. — Пътувах облечена с панталони и гамаши, а не с тази рокля.
— И защо? Кой би се осмелил да обезпокои една дама, придружена от ескорт, както задължително би трябвало да пътува… нали така? — Гласът му секна, понеже тя запристъпя неловко от крак на крак, отказвайки да срещне по гледа му. Следващите му думи не бяха особена изненада. — Ако ми заявиш, че си пътувала без ескорт, ще те напляскам!
Разбира се, никога нямаше да направи подобно нещо и двамата много добре го знаеха. Ала Роланд добре я познаваше и затова бе отгатнал съвсем правилно. Ала и тя и без това смяташе да му каже всичко и затова нямаше причина да се чувства засрамена. Наистина никога досега не бе вършила нещо толкова опасно, като да пътува съвсем сама, и то из тази непозната част на страната.
— Наложи се да напусна Шефърд без разрешение — за почна младото момиче.
Фактът, че бе пристигнала благополучно, успокои тревогата му и той се усмихна и закачливо изрече:
— Знам, смяташ, че се нуждая от закрила, Мили, но не е било нужно да идваш чак дотук, за да ме придружиш лично за сватбата си. Баща ми винаги взима със себе си голям отряд войници, когато майка ми пътува с него, а аз щях да пътувам с тях… Прости ми. Изразът на лицето ти показва, че никак не ти е до шеги.
Тя поклати глава.
— Не, обичам, когато се шегуваш, затова не е нужно да се извиняваш. Просто се случиха толкова много неща и нито едно от тях не е хубаво. Искам да ти обясня всичко, но не знам откъде да започна… Всъщност знам. Причина та да напусна Шефърд тайно е, че имах неприятности с крал Джон, който пристигна по-рано за сватбата.
— Какви неприятности? — намръщи се Роланд.
— Много сериозни. Изглежда той не е доволен от годежа ми и е измислил начин да го анулира — като спи с мен. Аз възразих, и то доста красноречиво и сигурно той ще поиска да ми отмъсти, особено ако се омъжа за Улфрик от Шефърд. Единственият начин да доставя удоволствие на краля е да се омъжа за някой друг, само не и за Улфрик де Торп.