— Ти все още не знаеш какво ме накара да напусна Шефърд. Това променя всичко, Улфрик. — Той захвърли колана и ножницата си на пода върху пелерината. — Слушай ме!
— Годежният договор анулиран ли е?
— Не, но…
— Тогава нищо не се е променило.
— Казвам ти, че се е променило! Лично кралят е замесен. Той е против нашия съюз. Това е извинението, от което се нуждаеш, за да сложиш край на годежа. Ще трябва само да кажем на родителите си.
— Дори и да ти вярвах, момиче, а аз не ти вярвам, това няма никакво значение за мен. Джон не е казал нищо на никого — с изключение на теб — вместо това на всеослушание заяви одобрението си.
— Казвам ти самата истина!
— Тогава позволи ми да ти обясня защо няма значение. Това, което Джон иска, не може да се осъществи, освен ако не го заяви публично. Досега не го е направил и няма никакви изгледи да го стори. Затова сега ние двамата веднъж завинаги ще решим въпроса на кого принадлежиш ти, за да нямаш в бъдеще правото да го оспорваш. Ние вече сме обвързани с годежен договор. Сега само ще го подпечатаме. — С тези думи той я бутна обратно върху леглото и понечи да се плъзне до нея.
Тя не можеше да повярва, че той не подскочи от радост, когато му предостави нужното извинение, за да не се ожени за нея. После осъзна, че Улфрик бе твърде ядосан, за да го е грижа.
Именно гневът му й даде сили да извика:
— Не! Не го прави, Улфрик! Няма да се опитам да избягам отново. Ще се омъжа за теб, кълна се! Само не ме взимай по този начин… не и когато си побеснял от гняв.
В очите й блестяха сълзи. Беше толкова уплашена, че дори не осъзнаваше, че се е разплакала. Въпреки яда, това бе единственото нещо, което го спря. Той я целуна грубо, но после се отдръпна и от устните му се изтръгна неприлична ругатня. Прокара ръка през косата си и с бързи крачки излезе от стаята.
Разтреперана, Милисънт се отпусна върху леглото. Постепенно собственият й гняв надви уплахата и ужаса, които Улфрик я бе накарал да изпита.
Глава 39
Милисънт отвори очи и не след дълго осъзна, че е проспала половината ден. Не се изненада, понеже гневът, който Улфрик бе събудил у нея, я държа будна почти през цялата нощ. Учуди се само, че никой не се бе опитал да я събуди, нито дори Улфрик. Но може би той не възнамеряваше още днес да се върне в Шефърд, както бе помислила.
Нищо чудно и самият той да е още в леглото, след като бе яздил през половината нощ, за да пристигне в Клайдън. Но каквито и да бяха причините, имаше да му казва доста неща, особено след като вече не бе толкова изплашена.
Още не можеше да повярва какво й бе причинил. Преди сънят най-после да я надвие, тя бе започнала да подозира, че всъщност годеникът й нямаше намерение да прекара нощта в леглото й, а само бе искал да я уплаши, за да я принуди да му даде клетва за вярност, което тя наистина бе сторила твърде прибързано.
Не че това имаше голямо значение след всичко, което й каза той през миналата нощ. Излизаше, че ако тя се омъжи за някой друг, това означаваше да подпише смъртната му присъда. Изобщо не се съмняваше, че Улфрик ще изпълни заканата си. В крайна сметка си оставаше обвързана с него, понеже той я смяташе за „своя“, дори и след като му съобщи за неодобрението на краля.
Милисънт стана и бързо се облече — предпочете мъжките дрехи, а не красивата рокля, която носеше предишния ден. Направи го напук на Улфрик. Нямаше нужда той да знае, че си бе донесла това, което той наричаше „благопристойно“ облекло. Щеше да си помисли, че няма какво друго да облече. Една малка победа за нея, въпреки че бе твърде незначителна, за да уталожи гнева й.
Когато влезе в голямата зала на Клайдън Касъл, устните й бяха ядно стиснати. Обядът бе свършил и дървените пейки бяха подредени край стените. Улфрик бе там, седнал край огнището с лорд Ранулф. Веднага забеляза приближаването й, както и гневното й изражение.
— Не ме гледай така кръвнишки, жено — бяха първите думи, с които я посрещна. — Ако си мислиш, че ще търпя киселото ти настроение, и то след всичко, което направи, дълбоко се лъжеш.
— След това, което аз съм направила ли? — невярващо избухна Милисънт. — А какво ще кажеш за себе си?
— Това, което аз трябваше да направя, не го направих, но ако настояваш, много бързо можем да поправим този пропуск.
Тя отвори уста, за да възрази, но бързо я затвори, осъзнала, че той навярно има предвид един хубав пердах, а не да легне с нея. Нямаше да му прости толкова лесно тази нова обида, но засега реши да преглътне гордостта си и надигналата се в гърлото й жлъч. Отправи се към издигната платформа, където още не бяха раздигнали масата и грабна една чаша с вино, за да отмие горчивия вкус в устата си.