Чу зад себе си смеха на бащата на Роланд. Господи, тя го бе видяла да седи до Улфрик и въобще не му бе обърнала внимание. Наистина мислите й бяха заети единствено с онзи грубиян. Страните й пламнаха, когато осъзна колко невъзпитано се бе държала. Гневът й не бе извинение за грубите обноски — сър Ранулф все пак бе неин домакин.
Ала когато се обърна към огнището, бащата на Роланд вече си бе отишъл. Улфрик все още бе там, скръстил ръце пред гърдите си и вперил в нея присвитите си очи. Милисънт предизвикателно вирна брадичка. Той повдигна вежди. Тя скръцна със зъби, питайки се дали изобщо някога ще съумее да го надвие. Без съмнение той бе сигурен, че тя никога няма да има подобна възможност.
Здравият разум й нашепваше, че трябва да стои по-далеч от него, докато и двамата не се успокоят. Бедата бе, че тя нямаше да се успокои, ако поне отчасти не излееше насъбралия се в душата й гняв. Освен това трябваше да разбере какво възнамерява да предприеме Улфрик срещу машинациите на крал Джон. Сега се налагаше тя да се върне в Шефърд, където неминуемо щеше да се срещне краля.
Отново приближи към Улфрик, като този път се опити да изглежда спокойна.
— Ще кажеш ли на баща си какво направи Джон? — попита тя, без всякакво предисловие.
— И какво точно е направил кралят, освен да те остани с впечатлението, че е против нашия съюз? — попита ни свой ред младият мъж, без да отговори на въпроса й.
— Беше нещо повече от впечатление. Той искаше да ти даде основателна причина, за да се откажеш от мен.
Думите й го накараха незабавно да се намръщи.
— Единственото, което може да ме накара да го сторя, е…
— Точно така.
Милисънт с изумление видя, че Улфрик първо пребледня, а след това лицето му пламна.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че Джон Плантагенет те е изнасилил?
Сега бе неин ред да се изненада на себе си — никак не й се искаше той дори за миг да повярва в подобна възможност, затова побърза да поясни:
— Не, нищо не ми е направил. Това не означава, че нямаше подобно намерение, но той едва ли би го нарекъл изнасилване. Според него аз трябваше да се почувствам поласкана от предложението му и дори… благодарна. А и няколко пъти повтори, че ще бъде изгодно и за двама ни.
— За каква изгода става дума?
Думите едва излязоха от устата му. Гневът му заплашваше да избухне всеки миг, но този път Милисънт не бе съвсем сигурна към кого е насочен.
— Не ми обясни в подробности, Улфрик. Предположих, че изгодата за него е да спи с мен, макар по-късно да осъзнах, че навярно има нещо много повече. А що се отнася до мен — той ме попита направо дали те обичам и аз му отговорих съвсем честно. Тогава ми каза, че в такъв случай няма да имам нищо против, когато ти се откажеш от мен. Изглеждаше доволен и дори го изрече на глас. Думите му бяха: „Доволен съм, че и двамата ще имаме полза от подобно решение.“
— Но ти си отказала?
Милисънт го възнагради с един яден поглед, задето се бе осмелил да я попита.
— Той не бе склонен да приеме отказа ми. Възнамеряваше да „облекчи съвестта ми“, като вземе решението вместо мен, или поне така ми каза. Аз успях да избягам, но бях ужасена, страхувах се, че той ще ми отмъсти, задето осуетих намерението му. Главната причина да избягам от Шефърд бе да се отдалеча колкото се може повече от краля, макар че няма да се преструвам, че е единствената.
Последните й думи го накараха да изръмжи ядосано, но не го отклониха от темата.
— И тази среща стана в деня на пристигането му?
— Същата нощ — заяви Милисънт. — Един от слугите му дойде да ме повика под претекст, че кралската двойка искала да ме поздрави насаме. Но когато влязох в стаята, вътре бе само Джон. Не губи много време, за да се опита да ме вкара в леглото си. Когато отклоних предложението му, той искаше да ме насили… и тогава го ритнах, бутнах го върху леглото и избягах от стаята. Трябва да призная, че прекарах останалата част от нощта зад барикадирана врата с опънат лък в ръка. На следващата сутрин Джоун ми помогна да се измъкна от Шефърд.
— На следващия ден кралят бе в отлично разположение на духа. Дори не отбеляза отсъствието ти.
— Отсъствие? Нима Джоун не… Няма значение.
— Какво? — многозначително повдигна вежди младият мъж. — Нима Джоун не се престори на теб? Да не мислиш, че все още не мога да ви различавам?