Милисънт стисна зъби, уязвена от самодоволната нотка в гласа му.
— Не можеш да бъдеш сигурен. Поне не напълно и не през цялото време.
— Признавам, че донякъде си права и тъкмо затова те предупреждавам за последен път — никога повече не се опитвай да ме мамиш по този начин, Милисънт, иначе ще изгоня сестра ти от Шефърд! Да, в началото бях заблуден, докато вечерта не забелязах колко е нервна — нещо твърде нетипично за теб. Тогава разбрах измамата ви.
Милисънт въздъхна. Нищо чудно, че я бе открил толкова скоро. Колкото до доброто настроение на крал Джон — със сигурност се дължеше на допускането му, че тя се страхува да се изпречи пред погледа му и е твърде уплашена, за да разкаже на когото и да било за случилото се между тях.
— Ако го бях обвинила в нещо, той със сигурност щеше да отрече. Както съм сигурна, че ако бе успял, кралят щеше да стовари цялата вина върху мен, заявявайки, че аз съм го съблазнила или нещо подобно. Ще кажеш ли на баща си?
Преди да отговори, Улфрик се замисли за миг.
— Може би някой ден, когато реша, че е необходимо. Засега не смятам да казвам никому, още повече, че присъствието на Джон е достатъчно потвърждение на одобрението му за нашия съюз.
— Можеш ли да предположиш защо кралят е против? Може ли да има друга причина освен благословията на брат му, когото мрази?
— Със сигурност. Доскоро изобщо не подозирах колко богат е баща ти. Ако такова богатство се съчетае със силата и влиянието на Шефърд, ние ще се превърнем в непобедими съюзници, което никак не е изгодно за Джон.
— Моят баща никога не би обявил война на краля… поне аз не смятам, че би го сторил.
— Нито пък моят, ако няма основателна причина. Но не бива да забравяш каква силна армия би могло да се получи, когато рицарите на Шефърд се обединят с наемниците от Дънбър. Разбира се, подобна сила никога няма да бъде използвана против краля на Англия, но очевидно Джон се бои. Ако зад него стояха всички барони, това не би имало голямо значение. Но след като мнозина открито са се обявили срещу него, той трябва да събере доста по-силна войска, за да може успешно да им се противопостави. Всъщност бароните, които го мразят и презират, с радост биха обединили силите си с Шефърд.
— Излиза, че нашият съюз не е само незначителна тревога за краля, но източник на сериозен страх, който го кара незабавно да сложи край на годежа ни… независимо на каква цена.
— Дори и с цената на твоето убийство? — отгатна мисли те и Улфрик.
Тя кимна и смръщи вежди.
— По време на разговора ни той ми каза още нещо: „Що разбереш, че ти правя голяма услуга“. Тогава приех думи те му като намек, че за мен ще бъде чест да споделя леглото му. Но може би е имал предвид, че ако ти ме от хвърлиш, той няма да има нужда да ме убива.
— Може би — замислено отвърна Улфрик. — Но не бива да забравяш, че между моя и твоя баща съществува дългогодишно и вярно приятелство. Така че не е нужно двамата да скрепяват съюза си чрез този брак, ако искат да се опълчат против своя владетел. Тъкмо обратното — биха могли да съберат цяла армия, ако Джон се опита да се намеси. Смяташ ли, че кралят би рискувал това?
— А нима не го рискува, когато се опита да ме изнасили? — възрази Милисънт.
Киселият й тон го накара да се засмее.
— Ти сама си отговори преди малко. Сигурно щеше да заяви, че цялата работа е твоя идея, а не негова, и че той е бил твърде слаб, за да устои на подобно изкушение. Не се съмнявам, че тъкмо това щеше да бъде извинението му, ако планът му бе успял и аз се бях отказал от теб… Наистина ли си ритнала краля на Англия?
Тя се изчерви и само кимна. Той отново се засмя.
— Ако не беше го сторила, може би щях да се изкуша от мисълта да… няма значение. Съмнявам се, че Джон ще повдигне повече този въпрос. Но може би е разумно след сватбата да подновим клетвата си за вярност към него, само за да успокоим страховете му. Разбира се, ако присъства на церемонията.
— И защо да не присъства, след като вече е в Шефърд? — попита девойката.
— Защото ако всичко, което ми разказа, е чиста истина, той ще е твърде вбесен, за да остане за венчавката. Сигурен съм, че ще измисли някакво извинение, за да си тръгне преди официалната церемония.
Милисънт искрено се надяваше да е така. Всъщност тя се надяваше, кралят вече да си е заминал. Не гореше от желание отново да се срещне с Джон Безземни.
Глава 40
Преди да потеглят от Клайдън, Милисънт установи, че все пак Улфрик бе станал рано, за да прекара сутринта с домакините си. Освен това бе решено Фиц Хю да тръгне за сватбеното тържество един ден по-рано от предвиденото и да ги придружи до Шефърд.