— Не много. Повечето си мислят, че аз съм била болна, а ти си се грижила за мен. А днес казах, че и ти си се разболяла от същата болест, за да извиня отсъствието ти. Ако преди малко някой те е видял в залата, ще си помисли, че си оздравяла. Разбира се, в случай че са те познали. Забелязах роклята под наметката ти, иначе и аз нямаше да те позная.
Милисънт кимна.
— Смятам, че Улфрик не би искал да се разбере за краткото ми бягство. Добре си се сетила да използваш болестта като извинение за отсъствието ми.
— Видях, че сър Роланд беше с теб. Нямаше ли възможност да му отправиш предложението си?
Милисънт въздъхна и накратко обясни на сестра си какво се бе случило. Накрая добави:
— Иска ми се да бях осъзнала истинските си чувства към него, преди да замина за Клайдън. Вместо това можех да отида направо при татко и… Ха, това вече няма никакво значение. Улфрик ми заяви, че ме смята за своя собственост. И дори татко да се съгласи да развали годежния договор и да ме омъжи за някой друг, моят нов съпруг нямало да живее твърде дълго, за да се наслади на жена си.
Очите на Джоун се разшириха.
— Той е казал това?
— По-скоро заплаши.
— Но това звучи невероятно… романтично.
Милисънт възмутено вдигна нагоре очи.
— Звучи налудничаво, ето как звучи!
— Не, това доказва, че сега той те желае, независимо от всичко. Ето това е романтично.
— Кълна се, Джоун, че ако те оставят, ти си способна да откриеш нещо хубаво и у една крастава жаба!
Джоун сърдито поклати глава.
— Това, че те желае толкова много е хубаво.
— Това е чисто и просто собственическо отношение. Не означава, че има някакви нежни чувства към мен.
— Не, разбира се, че не. Нито пък някога ще ги изпита, след като ти толкова упорито отказваш да ги забележиш.
— Защо се караме?
Джоун въздъхна и се отпусна върху леглото.
— Защото това е по-добре, отколкото да плачем — отчаяно отвърна тя.
Милисънт приближи и приседна до нея.
— Не си струва да плачем. Знам кога да престана да си удрям главата в стената. И последната ми надежда си отиде, така че ще се омъжа за него. Но няма да му позволя да ме пречупи. Ще бъда добре, Джоун, сигурна съм.
— Преди не мислеше така.
— Не, но тогава хранех други надежди. Сега ще положа всички усилия — дори по-големи от тези, които хвърлих, за да избегна този брак — да накарам Улфрик де Торп да ме приеме такава, каквато съм или поне да не се опитва да ме променя твърде много.
— Никога не съм и помисляла, че толкова елегантно ще се откажеш от съпротивата си — усмихна се Джоун.
Милисънт рязко бутна сестра си върху леглото, без да обръща внимание на възмутените й викове.
— Пфу, кой е споменал нещо за елегантност?
Глава 41
Милисънт не се изненада, когато на следващата сутрин видя, че крал Джон е в голямата зала. Изпита само известно разочарование, че не си бе заминал, както се надяваше. Джоун бе разговаряла с него, преструвайки се на сестра си, и по нейните думи той бил учуден и развеселен от нервността й.
След като узна това, Милисънт се успокои и престана да се бои за себе си. Тя се бе ужасила от наказанието, което би могло да последва за атаката й срещу краля на Англия. Ала очевидно Джон нямаше намерение да разгласява случилото се, страхувайки се да не се изложи на все общ присмех и осъждане.
Ако през онази нощ не бе изгубила ума и дума от страх, щеше да го осъзнае много по-скоро. Джоун също не бе оставала насаме с краля, така че двете сестри не знаеха какво мисли той за неловката сцена.
Джон забеляза появата й в голямата зала, но изглежда не прояви особен интерес, а продължи разговора си с лорд Гай и неколцина влиятелни благородници. Те бяха насядали около масата, върху която бяха подредени хляб, вино, печени пилета и сирене. Мъжете бяха в добро настроение и шумно се смееха.
Милисънт не бе гладна, но дори и да беше, не би се приближила до развеселената група. Надяваше се, че кралят няма да пожелае да разговаря с нея, за да спести не удобството и на двамата. А самата тя щеше да го улесни, като стои колкото се може по-надалеч от него. Така че Милисънт не остана в залата, а излезе и се отправи към конюшнята, за да провери как е Стомпер. Почти не обърна внимание на безмълвните пазачи, които я последваха.