Времето бе сухо и студено. Лейди Ан се безпокоеше, че снежната буря, вилняла предните дни, може да попречи на много от поканените да дойдат за сватбата и действително имаше такава опасност, ако снегът и вятърът не бяха утихнали.
Милисънт тъжно си помисли, че едва ли щеше да има късмет церемонията да се отложи заради лошото време. Обикновено сватбите се планираха за пролетта или лятото, понеже голяма част от гостите не можеха да се поберат в църквата. По време на дългата църковна служба отвън се образуваше голяма тълпа, а никой не искаше да замръзне от студ, докато очаква младоженците да излязат от църквата.
Докато вървеше към конюшнята Милисънт чу звън на мечове и както обикновено това привлече погледа й към двора, където тренираха рицарите. Днес обаче забави крачка и накрая спря, когато разпозна Улфрик.
Двамата с брат му се упражняваха с мечовете си, а наоколо се бе събрала шумна тълпа. След като ги наблюдава известно време, Милисънт реши, че Улфрик би спечелил без много усилие. Мечът бе сякаш продължение на ръката му — толкова лесно и ловко си служеше с него.
Едно покашляне зад нея й напомни, че не е сама и че мъжете от охраната й не са облечени достатъчно топло, за да стоят и наблюдават двубой с мечове в такова мразовито време. Самата Милисънт носеше само една тънка наметка, но бе толкова очарована от бойното умение на годеника си, че дори не забелязваше студа.
Девойката продължи към конюшнята. Не се упрекваше за възхищението, което бе изпитала към воинските умения на Улфрик. Никога не бе отричала, че той е великолепен образец за мъжественост и сила. Сега трябваше да при знае, че никога не бе виждала рицар, който така умело да си служи с меча. На времето много обичаше да гледа тренировките на Роланд. Сега изпита същото удоволствие, докато наблюдаваше Улфрик.
Докато влизаше в конюшнята, на устните й играеше лека усмивка. Ако не получи нищо друго в брака, поне ще се наслаждава на гледката как съпругът й усъвършенства воинските си умения. Ще трябва да внимава единствено Улфрик да не разбере, че го намира за толкова забавно, защото сигурно ще й забрани да присъства на тренировки те му. Не се съмняваше, че бъдещият й съпруг ще наложи възбрана на всичко, което й доставя удоволствие и радост.
— Дъще на Криспин… всъщност как е малкото ти име?
Милисънт изохка вътрешно. Бе толкова заета с четкането на Стомпер, че не бе забелязала приближаването на Джон. Кралят беше сам, без обичайната си свита. Очевидно бе тръгнал след нея с някаква цел и не бе никак трудно да се досети каква. Искаше да разбере дали е казала на някого за срещата им. Трябваше да го убеди, че не го бе направила.
— Милисънт, сир — леко се поклони тя.
Не се засегна от изтънчената обида. Не се съмняваше, че Джон много добре знае името й, но искаше да я накара да си мисли, че личността й е достатъчно незначителна, за да го забрави.
— Не очаквах да те намеря тук, в това вонящо място, което едва ли е най-подходящото убежище за една дама — с явно презрение в гласа продължи той.
Още една изкусна обида. Дали нарочно не се опитваше да я предизвика?
Реши да приеме спокойно и тази негова забележка. През зимата, когато вратите на конюшнята се държаха затворени, в помещението наистина миришеше лошо и повечето от дамите не стъпваха тук, оставяйки изцяло грижата за конете на конярите.
— Боя се, че никой няма да се осмели да се доближи до коня ми, Ваше величество — отвърна Милисънт с лека въздишка. — Затова нямам избор и трябва сама да се по грижа за него.
Наистина бе доста странно, че той не бе забелязал огромния кон до този момент. Явно откакто бе влязъл в конюшнята, вниманието му бе изцяло съсредоточено върху нея. Нима следеше за всяка нейна реакция? Може би се опитваше да открие страха и нервността, които Джоун, представяща се за нея, бе проявила?
Но сега погледът на краля се насочи към Стомпер и златистозелените му очи блеснаха от неприкрита изненада.
— Да не би да си луда, момиче, че се осмеляваш да приближиш до това животно? — смаяно възкликна Джон.
Милисънт успя да сдържи смеха си.
— Той ми принадлежи, тъй като аз съм го обяздила и укротила. Наистина не мога да гарантирам, че и другите са в безопасност край него.
Очите му се присвиха, сякаш обмисляше дали в думите й не се крие заплаха, но внезапно избухна в смях.
— Това се отнася за всеки боен жребец.
— Но за този особено — прозвуча гласът на Улфрик, който приближи и застана зад краля.
Милисънт се изненада от облекчението, което изпита от неочакваната му поява. Това бе нещо, което й се случваше за пръв път. Придружителите й, както обикновено, стояха надалеч от клетката на Стомпер, така че Джон можеше да каже каквото пожелае и да бъде сигурен, че никой няма да го чуе. Слава Богу, досега не го бе направил, а едва ли щеше да спомене в присъствието на Улфрик за случилото се помежду им.