Джон умело прикри разочарованието си. За да обясни присъствието си, той измърмори, че неговият кон бил някъде наблизо, после рязко излезе от конюшнята, когато Улфрик го упъти към помещенията, където бяха кралските коне.
Странно, колко бързо облекчението можеше да се замени от ужас, каза си Милисънт. Все пак тя бе благодарна, че Улфрик се бе появил, независимо от причината, довела го в конюшнята. Затова щеше да се опита поне веднъж да не влиза в спор с него.
— С мен ли искаше да говориш? — нехайно попита девойката.
— Всъщност дойдох, за да дам бучка захар на Стомпер, преди да се върна в замъка.
Изумената Милисънт видя как той наистина измъкна бучка захар от кесията си. Стомпер бързо приближи до предната дъска на клетката и лапна захарта от дланта на Улфрик, сякаш бяха стари приятели. Тя си припомни, че и първия ден той бе примамил Стомпер в клетката с бучка захар, но това не обясняваше бързината, с която нейният любимец бе привикнал към Улфрик.
— Правил си това повече от един път. — Не беше въпрос, а заключение с нотка на обвинение.
— Често — сви рамене младият мъж.
— Защо?
— А защо не?
Защото това беше мил жест, а тя не вярваше, че той е мил и добър с животните. Без съмнение го бе направил поради някаква скрита причина. Просто в момента не се досещаше каква може да е тя.
— Да не би той отново да те заплаши?
Милисънт наблюдаваше Стомпер и не се извърна към Улфрик. Така й бе по-лесно да събере мислите си.
Разбира се, той имаше предвид Джон, но и тя като него отговори, без да използва имена.
— Той ми подхвърли няколко незначителни обиди, може би нарочно, а може и несъзнателно. Обаче се съмнявам, че появата му тук е просто съвпадение. Забелязах, че ме видя, когато напуснах замъка, и не след дълго се появи в конюшнята.
— Значи те е последвал с определена цел?
— Така изглежда. Но дали искаше да обсъдим случилото се през онази нощ?… — Милисънт сви рамене. — Твоята поява му попречи да разкрие намеренията си, ако въобще е имало такива, като се изключи опитът му да ми покаже колко незначителна съм — само прах под ботушите му.
Улфрик не обърна внимание на засегнатия й тон.
— Баща ми възнамеряваше да заповяда да не напускаш дамската гостна до сватбата, понеже през последните дни в замъка непрекъснато влизат и излизат непознати. Сега си мисля, че идеята му никак не е лоша и отдавна трябваше да бъде осъществена.
Очите й гневно блеснаха.
— Значи ще бъда затворничка? — озъби се Милисънт.
— Едва ли би могло да се нарече така, а освен това ще е само до церемонията. След това в замъка ще има само хора, които познаваме. Нищо чудно твоят убиец да е съвсем наблизо, а ние да не подозираме нищо и да смятаме, че е слуга на някой от гостите. Ще се погрижа повече да не оставаш сама, както преди малко, когато кралят те завари в конюшнята.
— Бих искала да разбера какви са намеренията му сега. Надявах се, че той ще ме избягва. Но след като не го прави, не е ли по-добре да разберем дали се е успокоил? Разбрах, че не възнамеряваш да разговаряш за случилото се с него. Не смяташ ли, че е за предпочитане да го убедя, че никой друг не знае, особено членовете на семейство Де Торп? Така няма ли по-лесно да забрави за неудобната сцена?
— Да, би било по-добре за него, но аз нямам намерение да го улеснявам. Всъщност, притеснявам се за теб и няма да те оставя втори път сама да се разправяш с него.
— Смяташ, че следващия път може да направя нещо повече, а не само да го ритна? — изсумтя Милисънт.
— Просто не желая да има следващ път. Толкова ли ти е трудно да разбереш, че искам да те предпазя от интригите му?
Значи просто я използваха от някакви съображения, също както бе сторил баща й. Девойката се почувства малко неудобно от думите му, тъй като в тях прозвуча истинска загриженост.
— Ти така и не ми каза как си успял толкова бързо да откриеш, че ме няма — смени темата Милисънт. — Да не би да си си дал труда да претърсиш замъка?
— Познавам те добре, Милисънт. Не би опитвала да се скриеш, ако знаеш, че рано или късно ще бъдеш намерена. Какъв смисъл би имало?
Тя не спомена, че много пъти криенето й е било съвсем достатъчно — знаеше го от опита в дома си. Просто този път не беше така.
Никак не й харесваше, че за толкова кратко време я бе опознал така добре. Ако можеше да предвижда действията й — дори само на половина — това ще я постави в доста неизгодно положение, особено след като бе разбрала, че не можеше да му отвърне със същото.