— А пък ти толкова упорито се съпротивляваш на чувствата си, че предпочиташ да те халосат здравата с някой тежък чук по главата, отколкото да си признаеш, че дяволът не е толкова черен, колкото си мислеше.
— Е, признавам — смънка Милисънт.
— Добре ли чух? — доволно се засмя Джоун.
— Само защото все още не съм видяла най-лошото, не означава, че то няма да се прояви веднага след изричането на брачните клетви! — заяви Милисънт с пламнали бузи.
— Мили, престани да се тревожиш за това — вече сериозно рече сестра й. — Каквото е писано да се случи, ще се случи. Но ако не таиш задни мисли и се държиш мило, ще се изненадаш от резултатите. Мъжете са отстъпчиви. Това, което не ти харесва у Улфрик, можеш да го промениш. Не го забравяй.
Милисънт се замисли за миг.
— Би трябвало да стенеш игуменка. Уменията ти да убеждаваш, да помагаш и вдъхваш увереност наистина са забележителни.
Джоун се изчерви.
— Обмисляла съм тази възможност — призна си тя.
— Наистина ли?
Последва смутено кимване.
— Да, след смъртта на Уил.
— Тогава защо не си го направила?
— Защото, въпреки че тогава не исках, а и все още не искам да се омъжвам повторно, аз се наслаждавах на брака си. Знам, че не винаги ще се чувствам така, както в момента.
Милисънт разбираше, че сестра й говори само за себе си, но й стана ясно, че мисълта й не се отнася само до нея. Животът се променяше. Чувствата също. Това, което днес намираше за ужасно, може би след година щеше да намира за търпимо, а нищо чудно и дори да започне да й харесва. Обратното също бе вярно. Утре можеше да възненавиди и презре нещо, на което днес искрено се радваше.
С разума си осъзнаваше, че чувствата могат напълно да се променят поради различни причини. Ала освен това си даваше сметка, че не може да разчита изцяло на това все пак чувствата можеха да си останат същите. А нима човек не изгражда възгледите си за някого въз основа на настоящите си чувства? Мисълта или надеждата, че може някой ден да се променят, едва ли щеше да ги направи по-слаби.
В гърдите й още бушуваше гняв от видяното току-що, но не каза нищо повече и остави Джоун да се върне към заниманието си. Що се отнасяше до нея, убеждението й, че двамата с Улфрик никога няма да се спогодят, се затвърди още повече. Сега разбра, че това едва ли ще има някакво значение за него. Явно не му липсваха жени, които да задоволят нуждите му. Беше й го показал съвсем ясно и напълно съзнателно.
Можеше да отведе в леглото си която слугиня си пожелае, ако не може да се въздържи през двата дни до сватбата. Едва ли някоя от жените ще му откаже, и то само защото е син на господаря на замъка. А вероятно можеше да намери и много по-хубави, и по-спретнати момичета от онази повлекана, с която излезе преди малко.
Милисънт вероятно нямаше да си помисли нищо, ако бе излязъл с някоя друга жена. Дори и да я бе прегърнал, пак можеше да го приеме като приятелски жест към някого, когото познава отдавна. Нямаше да забележи, нито пък щеше да я е грижа.
Но вместо това той бе избрал жена, чието държание и облекло съвсем ясно показваха лекото й поведение. И защо щеше да го прави толкова очебийно, освен ако не за да й покаже, че може да прави каквото си поиска, без тя да направи или каже нищо против това?
Глава 44
Гневът е непредсказуемо чувство. Странно, но понякога можеше да се завърне и да причини повече вреда отколкото случката, която го бе предизвикала. Подобно нещо стана и когато Улфрик се върна в залата малко по-късно, след като я бе напуснал с онази проститутка, и я попита дали би желала да присъства на състезанието по стрелба с лък.
Тя, разбира се, му отказа. Все още бе твърде сърдита, за да отвърне другояче. Но след това се ядоса на себе си, че бе позволила на гнева да й попречи да наблюдава нещо, което знаеше, че й доставя удоволствие.
Това, че я бе поканил, Милисънт отдаде на гузната му съвест. Със сигурност ако не бе така, не би си напрания труда, особено като знаеше какъв грубиян е.
Навярно беше много по-добре, че му отказа. Ако бе отишла с него, сигурно щеше да се измъчва от факта, че не може да се присъедини към състезателите.
Баща й щеше да й позволи, но всички в Дънбър знаеха колко умело си служи с лъка и на никого нямаше да му направи впечатление. Ала членовете на семейство Де Торп можеха да се почувстват засрамени, че бъдещата им снаха участва в едно мъжко състезание. Сигурно щяха да й забранят.
Затворничеството на Милисънт продължаваше, макар че присъствието на лейди Ан го правеше по-малко мъчително. През следващите няколко дни бе принудена да прекарва по-голяма част от времето си с дамите в гостната на втория етаж и това я правеше нервна и раздразнителна.