Граф де Мол влезе с твърда крачка в страноприемницата и захлопна силно вратата след себе си. Той не очакваше такъв удар, но изглежда субстанцията на Ксинтия вече бе в пълнен ход. Якоб, който пиеше вино с неколцина местни художници, веднага реагира на тежкото затваряне и се спусна към своя приятел.
— Графе, много време мина и съм обезпокоен. Научих страховити неща от управителя на "Голямата мелница". Дано да свърши всичко добре за твоята любима.
— Какво е станало, Якоб?
— Първо да седнем някъде! В другата зала, защото Ксинтия е тук. Аз мислех..., че е с теб, но изглежда се потвърждават моите предположения.
— Какво? Ксинтия? Тук ...?
— Да, тук е с Дионисий Бургот. И са много влюбени, поне така изглеждат.
— Бургот, този кучи син! Той ще си плати!
— По-бързо, да отидем в тайника и оттам можем да чуем всичко.
Графът не опираше в земята, енергията го бе обзела и той едва се сдържаше да не експлоадира. Якоб подтичваше със ситни крачки след него, влачейки меча си. Тайникът бе празен. Само с ключ от съдържателя можеше да се проникне там и да се шпионира. Де Мол имаше този ключ. Влезли вече вътре, те се насочиха към отвора, от който се виждаха всички посетители и всички затънтени места в добре подредената страноприемница. Ксинтия наистина бе с Дионисий в една ложа. Масата, отрупана с филета от акула и два глинени съда с вино, едва се крепеше от тежестта на ястията. Грамаданът бе преполовил вече единия съд и опиянен се опитваше да говори на сътрапезницата си, но се получаваше само едно неясно фъфлене.
Двамата наблюдаващи се бяха ококорили от изненада
— Яко, разкажи ми какво си чул, какво е станало? — загрижен попита граф де Мол своя довереник.
— Графе, това не е за вярване. Ти не ще повярваш! — каза този, който въобще и не предполагаше, че е в компанията на току-що заразен „летящ прилеп". — Кор и Юрум са видели как този същият Бургот е убил един слуга. Но как? Питаш ли се как? Изгризал му шията. Вместо както подобава на благородник да го съди или поне честно да се бият, то. ..! Той е вампир, Уйлям! Или може би "летящ прилеп". И сега Ксинтия е в ръцете му.
— Якоб, млъкни с бръщолевенията си, виждам че е в ръцете му. По-добре продължи нататък!
— Ами те казват, че се е случило миналата нощ, когато ти си бил с Ксинтия в замъка. Отвличайки с коня си слугата, той се отправил към тресавището до Вармонт и там се развило ужасно пиршество. Да, пиршество. И са сигурни в това, защото видели всичко от толкова близо, че замръзнали от страх. Не помръдвали, за не издадат присъствието си.
— Е и, какво по-нататък е станало със слугата и този мерзавец?
— Кор казва, че като стоварил жертвата си от коня, то бедният човечец бил вече полумъртъв от страх. Коленичил и започнал да се моли, но Дионисий само му казал да чака и така изфучал с гърлен глас нагоре, та тресавището потреперало. След малко огромна птица, приличаща на гущер с крила, долетяла и заговорила с човешки глас. Кор и Юрум се шашнали и загубили и ума, и дума. Само се хванали за главите и не знаели какво да правят. Да бягат било вече късно, та продължили да гледат.
— И това изчадие как се казвало? — попита Уйлям без да усети, че задава несвойствен въпрос.
Якоб го погледна, но продължи:
— Да, наистина това изчадие си имало име. И знаеш ли как се казвало? Арон! Арон ван Шхри! Името на градоначалника.
— Арон? — спомни си графът за полумумията, която седеше на отвора-прозорец в замъка на Борсбом и напътстваше Ксинтия как да върши обряда.
— Но да продължа по-нататък. Та този Арон бил целият в ципи и крила. Устата му мелела постоянно заплахи и от нея се стичали лиги и парцали от меса. Слугата извикал с все сила: "Боже, та това е дяволът!", но Дионисий не се засегнал много, само се усмихнал под мустак. След това никой не предполагал, че този същият Дионисий ще захапе слугата за шията и от паста му ще се оголят такива ужасни, кухи зъби. Слугата заревал и понечил да се отскубне и успял дори да побегне из тресавището, но Арон със силното си змийско тяло се притекъл на помощ. Така вдигнал с мощните си крила жертвата във въздуха, че тя едва не паднала на главите на Кор и Юрум. За щастие крилатата змия не ги забелязала, ами просто пуснала пак слугата в краката на Бургот, за да го довърши. Последвали какви ли не проклятия и същият този "летящ прилеп" продължил полета си в посока към Борсбомския замък.
— Яко, истина ли е всичко това...? Знаеш ли, че тези двамата, Кор и Юрум, са в смъртна опасност — замислено и тихо промълви де Мол. — Все пак, давай до края!