Рулетката се завъртя с бясна скорост. Всеки очакваше да се появи неговия знак и след това да потъне в любовно наслаждение с подходящ партньор. Очите на всички следваха показалеца на въртящата се плоскост. Знакът обаче този път бе изненадващ. Това бе знакът на Кралицата. Дълга лебедова шия.
Всеки мъжки индивид се изпълни с надежда. Всеки искаше ненаситната Лусия. Всеки искаше да прекара незабравими мигове, с нейното прелестно тяло. Но дали ще можеше да устои на нейната страст? Това бе въпрос, на който никой не искаше да отговаря, защото се страхуваше, че той ще е негативен. Все пак поривът на мъжката плът искаше тава да се случи, да има в прегръдките си тая вълшебница.
Залата се изпълни с тишина. Тишина, от която никой не се плашеше, само очакваше. Сърцата лудо думкаха в гърдите на мъжете. Кралицата също бе напрегната. Изглежда душата, настанила се в нея, имаше противоречия със същността на този обряд. Нещо не пасваше в поведението на кралицата.
Крал Ману гледаше как бясно се въртеше рулетката и сърцето му щеше да се пръсне от напрежение. Неговият знак, Летящият дракон, също се бе устремил в главоломна надпревара с другите участници. Едва сдържащ поривите на якото си кралско тяло, чуждоземецът стискаше зъби с надеждата, че ще успее. Изваяната Лусия така го привличаше, че той забрави за своята мисия. Забрави за това, че е водител на шайката варвари, забрави за това, че трябва да пленят Кралицата и да превземат Млечната зала. Опиянен от страстта, която бушуваше в него, той забрави дори кой е. Искаше само да люби Лусия, така силно, както никоя жена преди това. Щеше да отдаде цялото си любовно майсторство само и само да я задоволи... Да..., да задоволи ненаситната кралица. Трябваше да изчака съдбата си, която бе заложена в тази въртяща се дървена повърхност.
Скоростта на топчето започна да намаля и всички мъже наостриха сетивата си до скъсване. Кой ли ще е щастливецът?
В залата бе необикновено тихо. Дъхът на присъстващите бе секнал, защото топчето навлезе в последната си обиколка. Заигра последния си танц и замря.
Летящият дракон извезан на туниката на Ману, като че ли потрепна. В квадратчето със същия знак на дракон лежеше топчето и се въртеше като пумпал. След това спря и всички видяха знака. Разочаровани, мъжете погледнаха щастливеца.
Крал Ману се изправи и от вълнение снагата му затрепери. В залата никой мъж не притежаваше такова исполинско тяло. Туниката се пръскаше по шевовете, но това му придаваше още по-привлекателен вид. Гордата му осанка възбуди любопитството на присъстващите. Досега никой не бе виждал този неестествен за кралството жител.
Лусия се изправи и в погледа й се четеше удоволствие от избора на рулетката. Тя подозираше, че това е чужденец, но в случая нямаше време за разследване, защото плътта й заговори, със стотно по-голям порив, отколкото останалите. Тя бе опиянена от величествената гледка на прекрасното мускулесто тяло.
Любовната оргия започваше в центъра на Млечната зала. По правило, девойката се събличаше бавно на фона на лека музика от фанфари, като показваше най-забележителните стойности, както на тялото, така и на лицето. След това любенето бе съпроводено със звуци, издавани от участниците, но също и от публиката. Когато достигаха екстаза, цялата зала виеше също от удоволствие.
Крал Ману излезе напред и се доближи до Лусия Ненаситната. Той се хвърли в нозете й и започна да я ближе по краката, както правеха всички варвари, и с това предизвика настръхване на женските гърди. Продължи нагоре. Кралицата бе приятно изненадана от изпитаните усещания. Тя също не издържа и започна да го милва по шията.
Достигнал до възвишението, Ману се сепна от растящото крещене в залата. Почти всички бяха изпаднали в екстаз. Никой досега не бе започвал церемонията така и то с кралицата. Любовната оргия продължи необикновено дълго и ослепителната красавица започна да се доближава до собствения си оргазъм. Тя не бе го изпитвала никога и сега за пръв път чувстваше, че ще се получи това толкова дългоочаквано изживяване.
Настръхнала до мозъка на костите си, тя се любеше, както никога досега. Движенията й бяха неудържими. Омайващи звуци изпълваха залата. Забавлението бе достигнало връхната си точка. Тогава се случи това, което тя бе чакала години наред. Бе на върха на щастието си. Ману също. Не бе срещал такава жена в живота си, с такова точно чувство за ритъм и точни движения. Хармонията бе перфектна.
Но точно в този момент нахлуха бойците на Ману. Неочакващи такова нападение, всички участници в оргията се предадоха без бой. Никой нямаше оръжие под ръка и това улесни задачата на варварите.