Выбрать главу

—      Така ли!? Аз ще ги усмиря набързо!

Нападателят грабна децата, но като видя, че имат само едно телце и две глави закрепени за него, остана вцепенен.

—      Какво се мъдриш толкова, Бен!? — прорева с глас другият участник в обира и задърпа Даяна за косата. — Тая да си дава бижутата, иначе ще й идат децата.

—      Но..., те са с едно тяло! — уплашено промълви, нареченият от убиеца, Бен.

—      Хайде, хайде! — невярващ се разписка третият обирджия.

Неподозиращ опасността, шефът на банката бе почакал доста и след като не пристигна при него жена му, той реши сам да я посрещне. Заслиза по стъпалата надолу и когато влезе в касовите помещения, това което видя го накара да замръзне на място. Нападателите все още не го бяха забелязали. Осъзнал начаса обстановката, Брадли инстинктивно извади пистолета си и го насочи към държащия децата му Бен. Извика силно и натъртено:

—      Остави децата на мира, инак ще ти пръсна главата!

— Охо ..., шефът! — подигравателно изцвили убиецът, дърпащ жена му за косата. — В грешка си, скъпи! — Натисна спусъка на пистолета си и един млад мъж, явно клиент, се строполи на пода

Тогава Брадли също стреля. Не улучи, но с това предизвика страхотна стрелба. Невинни посетители паднаха убити и ранени. В суматохата Даяна бе успяла да грабне децата от Бен и замряла на земята, бе ги прикрила с тялото си и не помръдваше. Брадли бе добър стрелец и бе успял да простреля Бен в главата, а с друг точен изстрел да рани убиеца. Третият, прикрил се с труп на вече прострелян клиент, също стреляше успешно към Брадли. Даяна бе наблизо и се правеше на умряла. Децата раздраха въздуха със силен плач.

В този момент изпищя сирена и полицаи нахлуха в банката, като изпочупиха стъклата на вратата. За кратко време стрелбата секна. Никой не помръдваше от мястото си, само останалият жив обирджия грабна децата от Даяна, опря се в стената и извика:

—      Ще ги убия! Пропуснете ме до полицейската кола и никой да няма там!

— Послушайте го! — извика Брадли на влезлите полицаи и добави крещейки. — Аз съм шефът на тази банка! Това са моите деца!

Полицаите смъкнаха оръжието и зачакаха заповед от шефа си.

—      Добре, но спокойно! — рече лейтенантът и се обърна към снайпериста. — Не стреляй! Направете път до колата!

Излизайки от банката, престъпникът, вече поуспокоен от това, че децата са на банкера, виждаше дори спасението. Пари не му трябваха, искаше само да спаси кожата. Това, обаче, което се случи, той не очакваше.

Брадли, който бе все още насочил пистолета си към нападателя, стреля. Инстинктивно, престъпникът се обърна точно в момента на стрелбата и телцето на децата послужи като жив щит. Патронът се заби точно в сърцето на близначките. Изуменият обирджия хвърли на пода вече безжизненото тяло и хукна да бяга. Но не за дълго. Вторият куршум на Брадли се спря в главата му.

Картината бе ужасяваща. Навсякъде трупове и кръв. Даяна пищеше, но нищо не помагаше. Двете й дечица бяха убити и то от собствения им баща.

*****

Душевните субстанции на близначките, вече освободени от свилените нишки на живота, започнаха да се издигат нагоре. Мониторите отразяваха движението им ясно.

Група "гойки" веднага се спуснаха към тях, с надеждата да се сдобият с лека плячка, но двете души бяха доста подвижни и не дадоха никакъв шанс на преследвачите. Просто си играеха на гоненица с тромавите "гойки". Те се стрелваха ту в една, ту в друга посока и така бяха лесно изоставени. Другите, току-що освободени от нишките, субстанции на убитите клиенти в банката, също поеха нагоре. От тях имаше и доста бавнички, прегрешили души... и "гойките" незабавно се насочиха към жертвите си.

Преминали тунела и Границата, сиянията на близначките се спуснаха към Големия дом. Процедурата бе ясна и както всички останали пъти, старите приятелчета По и Леа, се отправиха към техния парцел в съзвездието Лебед.

Птеродактилът и Люспестият

—      Това е чудовищно убийство! — с покруса изрече Йоманда.

—      Да, и то от собствения им баща — сподели докторката и добави. — Все пак видяхме и предпоследното превъплъщение на Петер и Александра, макар и за кратко.

—      А сега?

—      Имам идея! Искате ли да ги върнем в зората на живота им. Първото превъплъщение!

—      Но нали те бяха Боата и Анакондата! ?

—      Това може би не е първото. Тогава нямахме мощната програма на Кейс.

—      Ами да опитаме.

Техникът се зае с апаратурата. Петер и Александра лежаха все още под хипноза. Двете екстрасенски напрегнато вкарваха новата аура в мозъците на двамата в сферите.