Ернандес бързо огледа заведението.
— В такъв случай няма да излезеш жив оттук.
— Ти също няма да оцелееш, за да разбереш дали съм излязъл жив или не.
— Виж, двамата с теб можем все още да се споразумеем — продължи с равен глас Ернандес, докато малките му очички търсеха трескаво охраната, пръсната по масите. — Твоите шефове твърдят, че им дължа още няколко милиона кредита. Ела с мен до моя кабинет и ще уредим нещо.
— Вече ти казах — тук съм по собствена воля.
— В такъв случай ще преговарям с теб.
— Не ми трябват парите ти — твърдо отсече Найтхоук.
— Тогава защо изобщо разговаряме, а не ме застреля още с влизането?
— Исках да знаеш защо го правя. Не желаех в последната секунда от живота си да се заблуждаваш, че това е някаква грешка или пък трагична случайност. Правя го, за да отмъстя за предателството към Джеферсън Найтхоук и подлото му убийство. — Той замълча, после добави с категоричен тон: — Е, сега вече знаеш.
Найтхоук се изправи и с едно единствено плавно движение извади лазерния пистолет. Оръжието избръмча тихо и между очите на Ернандес с цвъртене се появи дупка с обгорели краища, заобиколена от кървава пяна. Военният се отърколи на пода. Някаква жена започна да пищи пронизително. Без да прекъсва движението на ръката си, Найтхоук се извърна и уби двамата телохранители на съседната маса. Киношита гледаше като окаменял. Перфектния убиец все повече приличаше на спокоен залив сред надигащото се море от истерия и ужас. Той отдели още трима мъже от тълпата и ги унищожи в същия миг. После огледа изпитателно ресторанта и като не забеляза още някой кандидат герой, грабна Киношита под мишница и го помъкна към вратата. Щом се озоваха навън, той се обърна и стопи бравата с лазерния си пистолет, запечатвайки по този начин клиентите и обслужващия персонал вътре в помещението.
— Напълно отговаряш на най-страшните описания за теб — промълви Киношита, докато пресичаха улицата и завиваха зад ъгъла. Той поспря и загледа възхитено Найтхоук. — Досега не бях виждал подобно нещо!
— Не спирай! Сигурно ресторантът има заден вход и е въпрос на секунди някой да се досети за това.
— Какво ще правим по-нататък?
— Връщаме се обратно на космодрума — отговори Найтхоук и ускори крачка като видя една спряла свободна совалка. — А, между другото, искам да ти благодаря, че ми пазеше гърба — добави саркастично той.
— Дори не видях някой да посяга за оръжие — защити се Киношита.
— Ако чакаш, докато някой извади оръжие, вече ще си мъртъв. Един толкова влиятелен човек като Ернандес наема само най-добрите.
— Значи в ресторанта е имало и цивилна охрана. Как успя да ги разпознаеш?
— Не съм ги разпознал.
— Ама…
— Тия, които седяха кротко без да шукнат на местата си, приех за мирни граждани. Който обаче се опита да бръкне за оръжие, мина на страната на врага.
— Ами ако просто са искали да извадят портфейлите си? — продължаваше Киношита, докато наближаваха совалката.
— В такъв случай бих казал, че са избрали много лош момент — отвърна Найтхоук.
Вратите на совалката се отвориха.
— Нима искаш да кажеш… — ахна Киношита.
— Млъквай вече — прекъсна го Найтхоук. Киношита го погледна недоумяващо. — Нито му е мястото, нито времето за такива спорове.
Киношита замълча, но въображението му продължаваше да рисува всевъзможни картини, коя от коя по-ужасяваща. За негова огромна почуда стигнаха до космодрума без никакви инциденти и скоро се носеха със светлинна скорост извън системата Солио.
Инструкторът си наля едно питие, гледа дълго време своя спокоен и безгрижен спътник и за първи път си даде сметка с кого всъщност си има работа. Случилото се бе за Найтхоук съвсем обикновена задача, която не можеше да го развълнува, нито пък представляваше кой знае какъв повод за тържествуване.
Просто бизнес.
Внезапно Киношита почувства огромно облекчение, че не е сред враговете на Перфектния убиец.
Трета глава
Найтхоук се беше разположил пред пулта за управление на кораба, посръбваше напитка от плодове, резултат на генното инженерство, и следеше изображението върху монитора. Най-накрая отклони поглед към Киношита.
— На коя планета искаш да те сваля?
— Сигурен ли си, че вече можеш да управляваш кораба сам? — попита Киношита.
Найтхоук се подсмихна.
— Контролното табло изглежда малко по-различно и корабната кухня готви по-добре, но ако през последния век са направени някакви други по-значителни изменения, ей богу, аз още не съм го усетил. Все още е достатъчно да кажеш: „Курс към Байндър X“, а после да се излежаваш два дни, докато корабът върши твоята работа.