По всичко личеше, че една бивша красавица на средна възраст с повяхнала хубост, която обаче още ловеше око, беше стопанката на заведението. Или поне една от тях. Тя се приближи към Найтхоук и Киношита, когато двамата си поръчаха по нещо за пиене.
— Добре дошли в Палата на Гомора — каза тя. — Май не познавам нито един от двама ви.
— За първи път идваме тук — отвърна Киношита.
— Имате ли някакви по-специални желания? — попита домакинята.
— Едва ли.
— А какво ще кажете за някоя по-специална? — продължи тя с многозначителна усмивка.
— Виж, това може — отговори Найтхоук. — Какво предлагате?
— Имаме достатъчно момичета и пийпшоу на живо — оживено започна мадам. — Освен това предлагаме холографията на всяко от тях.
— Чудесно, нека да ги видим тогава — рече Найтхоук.
— Повечето от нашите клиенти предпочитат дискретността на кабинките, когато правят своя избор.
— Приятелят ми е тук, само за да пийне нещо, пък аз не съм от срамежливите.
Мадам сви рамене.
— Както предпочитате.
Тя натисна малък бутон върху гривната си и внезапно пред тях се появи холографията на пищна червенокоса красавица. Изображението беше високо близо метър и се носеше около педя над бар плота. Найтхоук не каза нищо, нито пък помръдна. След миг холографията беше заменена от друга.
След като и четиридесетото изображение не предизвика никаква реакция в Найтхоук, мадам и Киношита се зачудиха какво ли точно търси. Но той явно го намери в четиридесет и първата холография.
— Стоп.
Киношита втренчи невярващо очи в изображението.
— Ти се шегуваш!
— Защо мислиш така?
— Та тя тежи над сто и петдесет килограма! Пък и погледни физиономията й — не прилича на човек!
Найтхоук се обърна към мадам.
— Нея искам.
— Боя се, че в момента е невъзможно. Тя е в болница.
— Имате ли някоя друга…
— Балатайска жена ли? — довърши вместо него тя. — Само още една. Сигурно и сам знаете, че се срещат доста рядко.
— Така ми казаха и на мен.
— А това означава, че струват и по-скъпо.
— Колко?
Мадам го изгледа, сякаш преценяваше колко би дал.
— Хиляда и двеста кредита? — звучеше колкото отговор, толкова и като въпрос.
Найтхоук продължи да я гледа, без да обели дума и тя видимо се притесни.
— Каза, че идваш тук за първи път, така ли? — проговори най-сетне тя.
— Да.
— Добре тогава, нека да бъдат хиляда. Никак не ми се иска да те разочаровам от първия път. — Тя замълча. — Приемаме лири от Далечен Лондон, долари Мария Терезия и новобомбайски рупии. Взимаме пет процента комисионна при обмяната. Ако имаш някаква друга валута, ще трябва да я смениш в банката.
— Хиляда кредита е вече приемлива цена.
Жената се обърна към Киношита.
— Ами вие, господине? Не бихме ли могли да намерим нещо и по ваш вкус?
— Сигурно можете — горчиво отвърна Киношита, — но предпочитам да остана на бара и да изчакам приятеля си.
Мадам сви рамене примирена.
— Както желаете.
— Щастието няма нищо общо с това тук — кисело промърмори Киношита.
— Води ме и кажи да пишат пиенето на приятеля ми за моя сметка.
— С удоволствие — отвърна тя.
Найтхоук я последва по дългия слабо осветен коридор. Вратата се отмести и двамата влязоха в друга сграда, после взеха въздушния асансьор до трето ниво.
— Стигнахме — каза накрая мадам и спря пред една необозначена с нищо врата. — Трябва да ми платиш предварително. Гарантирам, че бакшишът, за който се споразумеете с твоята дама, ще отиде право в нейната сметка.
Тя извади портативен компютър, който запамети ретината на Найтхоук и неговите пръстови отпечатъци. След десет секунди се получи потвърждение, че сметката на клиента е валидна.
— Желая ви да се насладите на престоя при нас — каза мадам, обърна се и влезе отново във въздушния асансьор.
Найтхоук се огледа за дръжка или някакъв бутон, не видя нищо подобно и накрая промълви:
— Отвори се.
Вратата се плъзна встрани и потъна в стената, той прекоси прага и тя се затвори зад него.
Жената беше в ъгъла, обтегната върху широко легло, облечена в нещо черно, дантелено и съвсем недостатъчно за телесата й. На пръв поглед приличаше на нормална човешка жена. Но имаше разлики, по които дори небрежен наблюдател би разбрал твърде скоро, че макар и издънка от човешкия род, нейният вид е мутирал в продължение на няколко поколения.