— Аз съм тук — прекъсна го Найтхоук, — затова спрете да говорите за мен в трето лице.
— Моля, оставете ме да продължа така, както смятам за правилно — каза Игън. — Имахме твърдото желание да спазим волята на Джеферсън Найтхоук, но преди две години Делурос VIII беше разтърсена от финансова криза. Лихвите върху основния капитал на господин Найтхоук вече не бяха достатъчни да покриват високите такси по поддръжката на неговия живот. Бяхме изправени пред неизбежното — да върнем в съзнание един неизлечимо болен стар човек и да го лишим от нашите услуги, когато едно предложение, отправено към фирмата на господин Динисен, ни предостави чудесна възможност. Един от световете във Вътрешната граница имаше неотложна нужда от човек с качествата и уменията на Перфектния убиец. За целта тамошните управници бяха готови да платят седем милиона кредита. Ние, естествено, не бихме могли да изпратим истинския Найтхоук — той беше полумъртъв, когато дойде при нас, и не би могъл да изкара дори месец с тази болест, ако го размразим. Затова пък се оказа по силите ни да създадем негов клонинг. Ние незабавно го сторихме, което ни струваше почти половината от предложените пари. Въпреки това пак имахме възможност да увеличим основния капитал на Найтхоук с около три милиона кредита.
— Знам това — прекъсна го отново Найтхоук. — Нали ме събудихте, за да подпиша разрешението за клониране.
— Точно така — продължи Игън. — Ние ви клонирахме и пратихме клонинга на Границата.
— И това ми е известно — сряза го Найтхоук. — Какво стана после?
— Той свърши онова, за което му бяха платили — каза Динисен. — Но се оказа със сериозни дефекти.
— И той ли беше болен?
Игън поклати отрицателно глава.
— Не, той беше съвършено копие на 23-годишния Джеферсън Найтхоук, притежаващ всички негови физически качества. Но тъй като нямахме много време за усъвършенстването му, ние го пратихме на тази мисия само два месеца след неговата поява на бял свят. Той се оказа перфектна машина за убиване, но това беше и единственото му умение. В емоционално отношение имаше едва двумесечен опит. Това му попречи да преодолее изпитанията, с които се сблъска. Накрая падна убит, опитвайки се да спаси една жена със съмнителна репутация и напълно лишена от чувство за вярност.
— Давайте по-накратко — прекъсна го Найтхоук.
— С две думи, правителството не можа да овладее инфлацията. Освен това полковник Джеймс Ернандес — човекът, който финансира създаването на клонинга, отказа да изплати останалата част от уговорената сума, изтъквайки причини, които аз категорично отказвам да приема. Повечето от получените вече пари бяха употребени да се произведе клонинга. А очакваната печалба така и не беше реализирана. — Той замълча. — Учените са само на крачка от откриването на лек срещу аплазията, но въпреки това ще минат поне две-три години до окончателното му създаване. Сега отново сме изправени пред стария проблем — лихвите върху основния капитал на Найтхоук не са достатъчни, за да покрият таксите за престоя му в нашето лечебно заведение.
— Ако се опитвате да ми кажете, че съм поредният клонинг, не сте избрали подходящото време за такива безвкусни шеги — каза рязко Найтхоук. — Помня и най-дребните детайли от своето минало — всичко, което съм сторил, всеки убит от мен човек, всяка жена, с която съм бил.
— Това ни е известно — отвърна Игън. — Тъй като първият клонинг успя да изпълни поставената му задача преди да загине така нелепо, във фирмата на господин Динисен заваляха нови поръчки. Той внимателно ги прегледа и се спря на най-изгодната. Водени от горчивия си опит с първия клонинг, този път преценихме, че не можем да създадем още един физически съвършен, но емоционално непълноценен индивид за толкова отговорна поръчка. Ето защо наехме някои от най-способните професионалисти в областта на генетиката и най-после успяхме да постигнем безупречния клонинг — вас — който притежава всички или поне почти всички спомени на първообраза.
— Не мога да повярвам! — възкликна Найтхоук.
— Честно казано, не съм се и надявал — отвърна Игън, изучавайки внимателно изражението на Найтхоук. — Смятате ли, че ще имате сили да се изправите?
Найтхоук стъпи на пода, но внезапно обзелата го немощ го принуди да се вкопчи в ръба на масата.
— Какво става с мен?
— Нищо обезпокоително — отвърна Игън. — Просто вашите мускули никога досега не са били привеждани в движение. Възможно е да изпитате и леко главозамайване. — Той изчака, докато Найтхоук се закрепи на крака и вече можеше да стои прав без помощта на масата. — Можете ли да вървите?