— Напротив, напротив, мисля че е точно обратното. Има нещо в начина, по който се държиш, в това как си подбираш думите… Някаква заплаха. Прости ми за нетактичния въпрос, но колко души си убил през живота си?
— Прости ми за нетактичния отговор, но върви на майната си!
— И сам знаеш, че не мога — отговори Синеокия.
— Това пък изобщо не ме интересува!
Драконът отново изцвили доволно, после направи знак с ръка и барманът притича с една кръгла бутилка и висока чаша в ръце. Синеокия отвори шишето, напълни чашата наполовина, после взе уискито и я доля догоре. Сместа започна да дими и съска.
— Аз пък си мислех, че ти не пиеш с клиентите — отбеляза Найтхоук.
— Ти си клиент, когато аз кажа. Сега си ми приятел.
— Какво е това в чашата ти?!
— Сигурно все пак трябва да му дам някакво име — замислено рече Синеокия. — За първи път го опитах в системата Денеб. Представлява смес от билотейски ром — то изобщо не е ром, но така му казват, и чисто сириянско уиски. Чудна напитка! — той отпи с наслада. Докато преглъщаше извъртя поглед към тавана, така че накрая се виждаше само бялото на очните му ябълки. Найтхоук не можа да определи дали това показва удоволствие от вкуса или е просто спонтанна реакция при поглъщане на каквото и да било. — Мисля да го кръстя на твое име, господин Найтхоук.
— Как, Найтхоук ли?
— Не, „Перфектния убиец“.
— Перфектния убиец умря преди един век.
— Ето още една причина, заради която си струва паметта за него да се съхрани жива — драконът отново отпи. — Макар че има и по-основателни от нея.
— Така ли?
— Разбира се, ако и твоите професионални интереси съвпадат с неговите.
— Възможно е да е така.
— Колко време ще останеш на Силен, господин Найтхоук?
Драконът вдигна рамене.
— А на теб за колко време съм ти нужен?
— Още ден-два, докато направя необходимите справки за теб.
— Едва ли е по силите ти.
— И защо не, ако смея да попитам?
— Приех това име преди по-малко от година. Освен това си направих лазерна операция на ретината и си присадих нови пръстови отпечатъци. За мен не съществуват никакви данни — нито в Олигархията, нито където и да било другаде.
— Човек, който е останал извън списъците на Олигархията?! — повтори развеселен драконът, после отметна глава и отново се разцвили.
— Какво толкова смешно казах?
Събеседникът му поцвили още известно време, после успя да се овладее.
— Какво по-добро доказателство за уменията ти от това?
Седма глава
— Е, какво ще кажеш? — попита нетърпеливо Найтхоук.
Седяха в кораба и сърбаха кафе от хибридни зърна, доставени от зелените склонове на Пепонските планини.
— Повечето изобщо не реагираха — отговори Мелисанда. — Тях не ги е грижа какво се говори за Ибн бен Калид.
— Кой се интересува тогава?
— Онзи, когото наричаш Николас Йори — отвърна жената. — Всеки път, когато Ито злословеше по адрес на Калид, той едва удържаше яростта си.
— Има ли начин да разбереш дали просто му се възхищава или пък знае нещо повече — къде е леговището му или как човек може да се свърже с него например?
Тя поклати глава.
— Не, той вече беше изпил доста и не усетих нищо повече от обикновен гняв.
— Че какво повече би могло да бъде? — попита заинтригуван Киношита.
— Страх. Безпокойство. Загриженост. Само при мисълта, че можеш да проследиш Калид…
— Но това е нелепо! Той има цяла армия, която да го пази!
— … или пък упоменаването на Касандра Хил, която евентуално би могла да му бъде отнета.
— Аха — кимна с разбиране Киношита. — Ами Синеокия?
— Не е по силите ми така лесно да прониквам в чувствата на същества, които нямат човешки произход, затова не мога да ти кажа нищо със сигурност.
— Въпреки ужасяващия си вид той иначе е също като нас.
— Съвсем не е така! — поклати глава жената. — Никога не допускай подобна мисъл. Онова, което видя, е просто защитна окраска. Ти имаш много повече общи черти с едно насекомо, отколкото с него. — Тя се втренчи в Найтхоук. — Какво мислиш да правиш оттук нататък?
— Ще изчакам Синеокия да събере колкото може информация за мен, а през това време на свой ред ще потърся сведения за него. Щом разбере, че съм казал истината — той не би могъл да ме открие в нито един компютър на Олигархията, се надявам да опита да ме вербува.
— Няма спор, той наистина иска да те наеме — съгласи се Киношита. — Питам се обаче за каква работа. Обзалагам се, че да пиеш ром не е като да служиш в армията на Ибн бен Калид.
— Сигурно си прав — рече Найтхоук. — Затова няма да си изстрелваме патроните наведнъж. — И той се обърна към Мелисанда. — Като идвах насам минах покрай местния затвор. Обзалагам се, че вътре едва ли има повече от десет килии, пък и едва ли всичките са заети. Накарай корабния компютър да ти осигури документи, които да удостоверяват, че си от някоя благотворителна организация. После купи сладкиши от местната пекарна, занеси ги в затвора и кажи, че са за затворниците. Охраната сигурно няма да те остави на мира, докато не им дадеш по някое парче торта или кекс, после ще те пусне.