— Добре тогава, кажи поне от коя раса си.
— Тук въпросите задавам аз — отвърна странното създание.
— Е, за това вече може да поспорим — спокойно отвърна Найтхоук. — Защото аз съм този, който е насочил пистолет в корема ти под масата.
Пришълецът се изопна на мястото си, но предпочете да не проверява дали казаното е истина.
— Едва ли ще можеш да произнесеш името ми, но навремето работех с друг човек, който ми казваше Петкан. Така се наричам, когато се налага да имам вземане-даване с хора. Иначе принадлежа към народа на проястите от Чимерих, която хората наричат Мариус II.
— Аз пък съм Джеферсън Найтхоук, но това вече ти е известно. Сега давай направо по въпроса, Петкане.
— Ти си Перфектния убиец — започна Петкан. — Според мен си най-забележителният представител на човешкия род, тъй като видът ти не се е променил особено през последните стотина стандартни години.
— Да не би да си ме виждал как изглеждам преди век?
Петкан кимна с глава и ушите му отново изпляскаха.
— Представителите на моята раса живеят много дълго. Видях те как избиваш седмина мъже, без да имаш някаква сериозна причина за това на…
— Димитри IV — довърши вместо него Найтхоук.
— Значи наистина си ти.
— Може и така да се каже. Но ти така и не отговори на въпроса ми защо ме следиш.
— Много хора измират там, където се появи Перфектния убиец. А ето че след повече от век ти отново изскочи на бял свят. Това означава, че пак ще има много избити. — Петкан направи пауза. — Вече повече от сто години работя в мините по Вътрешната граница — наглеждам прокопаването на първите галерии, когато ги открият и ги запечатвам, когато суровината се изчерпи. Аз съм специалист по експлозивите и мога да кажа със сигурност, че няма по-добър от мен в тая работа. Но един от проблемите на проястите дълголетници е, че те рано или късно се отегчават от своята работа. Дори когато са толкова добри специалисти та нямат конкуренция в професията си — той замълча и се загледа в очите на Найтхоук. — Омръзна ми да използвам експлозивите в досадните мини, където няма одушевени същества. Искам да работя с теб, Перфектни убиецо.
— Но ти дори не знаеш срещу кого или против какво съм тръгнал да се боря този път!
— Това няма никакво значение за мен.
— Я си представи, че са ми платили да взривя Мариус II? — рече Найтхоук.
— Така ли е наистина?
— Не.
— Всички останали светове са ми напълно безразлични.
— Ти просто копнееш да използваш експлозивите си и някъде другаде, освен в мините, така ли? — попита Найтхоук.
— Искам да убивам хора.
— А защо точно аз трябва да ти помагам за това?
— Защо пък не? Ти ги избиваш за пари, а аз — за удоволствие. В края на краищата какво значение има кой от двамата ги е унищожил?
— Откъде да съм сигурен, че няма да посегнеш и на мен?
— Възможно ли е изобщо да бъдеш убит?
— Поне не е по твоите сили.
— Ето ти отговорът.
— Колко ще искаш за услугата?
— Нищо — отвърна Петкан. — Ти ме отърваваш от досадата, аз ти помагам в поредната операция. Според мен това е съвсем честна сделка.
Найтхоук замълча. Гледа дълго и мълчаливо своя събеседник, очаквайки безпогрешният му инстинкт да подскаже дали да приеме предложението или не. Накрая реши.
— Добре. Отсега нататък ще работиш за мен.
— Кога тръгваме?
— След ден-два. Знаеш ли кой е корабът ми?
— Нали те проследих от него до тук.
— Хубаво. Сега се покрий някъде за един ден, после ела при кораба.
— Още сега ще отида там.
— Прави точно каквото ти казвам. Ако се появиш сега, може само да изплашиш единия от двамата ми спътници. Другият сигурно ще те застреля.
— Добре тогава, ще се видим точно след един ден, считано от тази минута — склони Петкан.
— Изобщо ли не те интересува кой е нашата мишена?
— Вече знам това — каза Петкан.
— Я гледай ти!
— Обявил си война на Ибн бен Калид.
— Какво те кара да мислиш така?
— Едва ли при друг случай Перфектния убиец ще се нуждае от моите услуги — отвърна Петкан. — Платиха ли ти, за да го убиеш, или просто искаш да спасиш човешкото момиче?
— И двете. Имаш ли представа къде бих могъл да ги открия?
— Никаква. Не ми е минавало през ум, че някога ще се изправя срещу Ибн бен Калид. Поне докато не те видях. — Петкан помълча малко. — Наистина съм много развълнуван! Не само Перфектния убиец се завърна, но и ще работя за него! Двамата заедно ще избием милиони човешки същества!
— Гледай да не се престараеш в унищожаването на моя вид!
— Ще гледам да не се увличам много — зарече се Петкан, но върху физиономията му се четеше нерешителност.