— Къде е казано, че алчността е присъща единствено на човешката раса?
Найтхоук отпи нова глътка от коняка.
— Тъй като това все още не е твоя собственост… — той затвори бутилката и я върна обратно зад бара. — Има ли други претенденти за „Синия дракон“ и хотела?
— Това ще се реши от начина, по който умре Ибн бен Калид — отвърна Синеокия. — И каква част от неговата организация ще оцелее.
— Хич не ме е грижа за неговата организация. Искам само да си свърша работата и да се махна оттук.
— В такъв случай ще се появят и други претенденти за заведенията. Защо питаш?
— Исках да си наясно, че докато имаш желание да ми помагаш, аз ще стоя зад теб. — Той помълча. — Мисля, че е добре да имаш съюзник като мен на своя страна.
— Много мъдро го каза — отвърна Синеокия. — А какво ще стане, ако в един момент реша, че вече нямам желание да ти помагам?
— Ще бъда много натъжен от смъртта ти.
— Няма какво повече да се каже за едно сътрудничество, което се крепи на взаимното доверие — заключи драконът.
— По-добре ли щеше да е, ако те бях излъгал?
— Предпочитам да не започваш нашето партньорство със заплахи.
— Първо на първо, аз не започнах със заплаха, а завърших с нея. И второ, аз нямам партньори. Ти работиш за мен, а не със мен.
— Вече не съм сигурен дали тази сделка ми е съвсем по вкуса.
— Не е и необходимо да е по твой вкус. Но ще ти е приятно, когато всичко приключи и ти станеш неприлично богат от приходите в „Синия дракон“.
— Най-напред да видим дали ще доживея дотогава и дали някой няма да се опита да ми отнеме бизнеса, докато отсъствам — промърмори под нос драконът. — Както ти е известно, шансът за оцеляване две към милион не е много по-обнадеждаващ в сравнение с едно на милион.
— В действителност шансът е пет към милион.
— Е, това вече е нещо. Още колко помагачи ще привлечеш на своя страна преди да тръгнеш срещу Ибн бен Калид?
— Нито един.
Синеокия имаше четири несвързани помежду си стомаси. В този миг той изпита чувството, че и четирите са поразени от язва.
Десета глава
— Успя ли да откриеш някого? — Найтхоук се обърна към Мелисанда, когато тримата с Киношита отново се събраха на кораба.
— Намерих четирима, които вярват в справедливостта на неговата кауза, но нито един от тях не знае как да го открие — отговори Мелисанда. — Искаш ли да ги поразпитам още малко?
— Не. По Границата има милиони мъже и жени, дошли тук, защото мразят Олигархията. Повечето от тях сигурно също споделят вярата на Ибн бен Калид. На мен обаче ми трябва човек, който би могъл да ме отведе при него. — Той замълча. — Има вероятност да съм попаднал на двама такива, но това тепърва трябва да се провери.
— Кои са те? — попита Киношита.
— Драконът и онзи лингвист, как му беше името… А! Николас Йори. Синеокия призна, че Ибн бен Калид е собственик на бара и хотела, а Йори направо си каза, че го е виждал.
— Щом е такава работата, защо трябваше да си губим времето в затвора? — попита Киношита.
— Защото аз държа на добре свършената работа. Тъй като Мелисанда не можа да каже дали драконът лъже, ние няма как да сме сигурни в нищо, без да сме го проверили по всички линии. Освен това е твърде вероятно Йори да лъже, опитвайки се да се представи за много важен. Откъде-накъде някакво си пияно лингвистче ще има достъп до най-могъщия и влиятелен бунтовник по Границата?
— Ето, ти пак ме обърка — обади се Киношита. — Нали току-що каза, че има вероятност да си се натъкнал на двама души, които знаят как да намерят Ибн бен Калид? А сега пък твърдиш, че не може да им се вярва! В края на краищата те могат ли да ни отведат при него или не?
— Точно това имам намерение да установя преди да излетим от тук.
— Да не се каниш да пратиш Мелисанда при Йори, за да го провери?
— Стига тоя метод да е сигурен. Но след като тя не може да проникне в мислите на пияните, май не върши работа.
— Тогава как…
— Има и други начини — Найтхоук го прекъсна толкова студено, че Киношита предпочете да не разпитва повече.
— И кога ще излетим оттук?
— Утре. Успях да привлека и двама от други раси за нашата кауза — Синеокия и още един, когото не сте виждали. Името му е Петкан. И двамата ще са тук час преди излитането.
— Можеш ли да им се довериш? — отново се обади Киношита.
— Аз и на тебе не се доверявам — отговори Найтхоук.
Киношита доби обидено изражение, но предпочете да си замълчи и да не спори. Малко по-късно Найтхоук се изправи.