— Може пък той да е най-важната клечка — усмихна се Найтхоук.
— Защо?
— Когато всичко това приключи и приемем, че аз съм оцелял до тогава, нямам никакво намерение да се връщам обратно. Той знае как ще реагират на това моите създатели, с кого ще се свържат и къде ще ме потърсят най-напред.
— Твоите създатели ли?!
Найтхоук не отговори нищо и извънземният не настоя повече.
Няколко минути по-късно се наложи корабът рязко да промени курса, за да избегне метеоритен поток и Киношита изскочи от кабината си, за да разбере какво става. Петкан незабавно посегна към торбичката си и измъкна оттам още две от паякообразните насекоми. След като схруска едното, предложи неговия гърчещ се събрат на Киношита.
— Незабавно махни това от мен! — сопна се гнусливо дребният мъж.
— Исках да бъда любезен с теб — отвърна спокойно хуманоидът и прибра деликатеса си в торбичката.
— Искаш да кажеш, че си желал да бъдеш Петкан с него — каза Синеокия с доволно цвилене.
— Гледай си работата, драконе — сряза го Петкан.
— Тебе пък кой те е избирал за началник? — продължи Синеокия. — Ще говоря каквото си поискам и когато си поискам!
— Присъединявам се! — надигна глас и Киношита.
Внезапно Мелисанда изскочи от кабината си и застана на вратата, бледа и притеснена.
— Веднага престани! — каза едва чуто тя.
— С какво да престана? — обърна се към нея Киношита.
— Много добре ти е известно, че съм телепат. Правя всичко възможно да стоя настрана от това, но тук се концентрираха твърде много злоба и нетърпимост. Можете да ме подлудите още преди да сте попаднали в дирите на Ибн бен Калид.
— Аз пък си мислех, че не можеш да проникваш в мислите на сините дракони — обади се Найтхоук.
— Вярно е, не мога — отвърна тя. — Говоря за другите двама.
— Нима можеш да четеш моите чувства? — попита с нескрито любопитство Петкан.
— Не всички и не твърде ясно — отговори Мелисанда. — Но ненавистта ти към Ито е толкова…
— Знаех си! — изръмжа Киношита и се извърна рязко към Петкан. — Да си разчистим ли сметките още сега или да го оставим за после? За мен лично няма никакво значение.
— Това вече минава всяка граница — намеси се Найтхоук и огледа строго разнородния си екипаж. — Независимо дали това ви харесва или не, ние сме един екип. Аз съм ви подбрал, аз съм ви включил в групата и ако някой има право да убива тук, това съм единствено аз. Не е задължително да се харесвате един друг. Нито пък е необходимо да харесвате мен. Трябва обаче да помните, че сте екип. Първият, който наруши това правило, ще отговаря пред мен и отсега предупреждавам, че никак няма да му хареса. Бях ли достатъчно ясен?
Киношита неохотно даде знак, че е съгласен.
— Ами ти? — обърна се Найтхоук към Петкан.
— Обещавам, че няма да нападам още при първия прилив на гняв.
— Това не е достатъчно — сряза го Найтхоук. — Ако изобщо посегнеш, независимо на първия, втория или хилядния път, подтикван от гняв или просто на шега, ще те накарам горчиво да съжаляваш за това. Разбра ли ме?
Петкан кимна с глава.
— И това не е достатъчно. Кажи гласно, че си разбрал.
— Разбрах — промърмори хуманоидът.
Найтхоук се извърна към Синеокия.
— Няма какво да гледаш мен. Аз съм най-миролюбивият дракон на всички времена. Дори не нося оръжие.
— С тая уста направо можеш да им откъснеш главите — каза Найтхоук.
— Когато го направя, едва тогава ще ме заплашваш.
Найтхоук се втренчи в бистрите сини очи на дракона и задържа така, докато онзи накрая не отклони очи.
— Това не е съдебна зала и ти нямаш никакви права тук, нито пък аз се славя с голямото си състрадание — каза Найтхоук. — Опитай се да запомниш това.
— Сега вече мога ли да се върна в кабината си? — обади се на свой ред Мелисанда. — Или и мен има за какво да ме предупредиш?
— Ти и сама можеш да го прочетеш в мислите ми. Стига засега, можеш да си вървиш.
— Благодаря — отвърна тя, обърна се и се прибра в кабината си.
Найтхоук искаше да накара Киношита и Петкан да си стиснат ръцете, но после се отказа, защото не беше сигурен доколко този жест означаваше нещо за хуманоида. Пък и знаеше, че само мисълта да докосне Петкан ще накара Киношита да настръхне.
„Ама че бойна група — помисли си той с крива гримаса. — Чудя се дали ще ги удържа да не се избият помежду си преди още да намерим Ибн бен Калид.“