— Сигурно има начин и това да стане. В противен случай ще полудееш само след няколко години — продължи той. — Не можеш да улавяш вълните на всяко злодейско или перверзно съзнание на тази планета.
— Разстоянието понякога помага — отговори тя.
— Ами стените?
— Те не вършат работа. Само голямото разстояние.
— Сега разбирам, че наистина пътуването е било истинско страдание за теб.
— Намирам начини да го преодолея — каза тя. — Петкан например ненавижда всички хора, но по-голямата част от тази омраза е скрита дълбоко в съзнанието му. Тя излиза на повърхността от време на време, но това се случва рядко. А отрицателните емоции на Киношита пламват, единствено когато се изправи срещу Петкан.
— Ами аз? — попита Синеокия.
— В твоите мисли и чувства изобщо не мога да проникна — отговори му Мелисанда. — Вашата раса е твърде различна.
— Ами шефът? — поинтересува се Синеокия и посочи Найтхоук.
Тя дълго задържа погледа си върху Найтхоук.
— Никога не съм срещала някой като него. Той няма почти никакво емоционално излъчване. Никакво привличане, никакъв страх, никаква омраза. Всичко за него е просто работа. Нищо не може да го разтревожи, нито пък да го развълнува.
— Сигурно това е причината да се превърне в Перфектния убиец — заключи Синеокия. — Навярно единственото чувство, което струи от него е удовлетворение от добре свършената работа, след като е помел петдесет-шестдесет от лошите.
— Вероятно е ужасно да живееш по този начин — каза тя.
— Не всички мислят така — обади се Найтхоук.
— Какво би правил, ако не беше Перфектния убиец? — попита го Синеокия. — Ако можеше да правиш онова, което ти е по сърце или пък да си този, който искаш.
— Глупав въпрос. Аз съм това, което искам да бъда.
— Казах само „ако“ — настоя драконът.
— Сигурно куп неща.
— Неща?
— Цветя, растения, животни — отвърна мъгляво Найтхоук. — През живота си съм отнел много живот. За разнообразие бих опитал да създавам и отглеждам нов живот.
— Че какво ти пречи? — продължи да разпитва Синеокия. — От твоите създатели те дели половин галактика. Можеш да изчезнеш във всяка точка на Границата и те никога няма да успеят да те открият.
— Имам задължения, които не съм изпълнил.
— Към тях?! — възкликна презрително Синеокия.
— Към мен самия.
— Как така?
— Към този от мен самия, който лежи замразен в една камера на Делурос VIII — отвърна Найтхоук. — Когато гарантирам неговото бъдеще, тогава ще се замисля и за моето.
— Известно ми е какво чувстват хората към своите родители и наследници — каза драконът. — Но какво усеща един клонинг към своя — не знам дори как да го нарека — своя оригинал?
— Това не е отделна личност, а част от мен самия. Както и аз съм част от него.
— Нищо не разбирам.
— Аз също — призна си Найтхоук. — Но въпреки това много добре знам какво чувствам.
— Чудя се защо клонирането на човешки същества е толкова строго преследвано — замисли се Синеокия.
— Всичко е въпрос на юридически подробности — уточни Киношита. — Виновен ли е човекът за криминалните деяния на своя клонинг? Ако на местопрестъплението бъде открита нечия ДНК, чия е тя? По въпросите за наследството кой трябва да се смята за по-близък роднина — синът на въпросния човек или неговият клонинг?
— И ти мислиш, че на всички тези въпроси може да се намери отговор?
— Твърде е вероятно да може, но те предпочитат да не го правят — намеси се Мелисанда. — Всяко човешко същество се ласкае от мисълта, че е единствено и неповторимо. Клонирането ще разруши тази заблуда.
— Виж, това не мога да твърдя със сигурност — каза Киношита. — Никога не съм срещал оригиналния Перфектен убиец, но прекарах доста време с първия му клонинг. Той изобщо не приличаше на този тук.
— И по какво се различават? — попита жената.
— Онзи беше твърде незрял, много буен и прибързан и се влюби до полуда в първата жена, която видя.
— Не забравяй, че е бил само на два месеца — напомни му Найтхоук. — Физически не, но във всяко друго отношение — той замълча. — Горкият негодник не е имал никакъв шанс.
— Говориш така, сякаш си го познавал — вметна Синеокия.
— Нещо повече дори — отговори Найтхоук. — Аз съм той.
— Ето! — внезапно възкликна Мелисанда. — Това е първата наистина силна емоционална реакция, която получавам от теб, откакто съм те срещнала.
— Емоциите пречат на живота — опита се да се овладее Найтхоук, но на лицето му беше изписана смесица от раздразнение и смущение.
— Не съм съгласен — възпротиви се Киношита. — Ако не съществуваха жаждата за власт и алчността, човечеството и до ден днешен да се блъска на Земята.