— Но той е убиец!
— Дори те заслужават да бъдат съдени справедливо — отговори Найтхоук. — Това обаче би станало само при условие, че е човешко същество. Ако ви кажа къде се крие, ще го застреляте или обесите още преди да е отворил уста да се защити.
— Можеш задника да си заложиш, че точно това ще направим! — закани се първият от говорещите. — Той изби шестима наши!
— Добре де, поувлякъл се е малко и затова заслужава да отиде в затвора. Но аз няма да го оставя в ръцете на банда фанатици, величаещи се незаслужено като човеци и изгарящи от нетърпение да го линчуват!
— На кого викаш фанатик, бе!
— На този, който заплашва да ме убие, ако не предам чужденеца! — изстреля в отговор Найтхоук.
„Дали ще се хванат на тая въдица? По лицата им нищо не може да се разгадае. Дявол да го вземе, та аз нямам представа какво е отношението на Ибн бен Калид към същества, които не са от човешки род! Ами ако не им съчувства от цялата си душа и сърце?!“
— Виж какво, приятел, който и да си ти — започна поомекнал първият от мъжете, — ако не намерим червения, тогава оставаш само ти и ще отговаряш за взрива.
— Чудесно — каза Найтхоук. — Обесете ме, защото няма да ви предам чужденеца, докато не се уверя, че ще се озове право в затворническата килия и ще бъде съден от справедлив съд.
— Ние нямаме затвор, бе! — избухна мъжът. — И какви са тия глупости за някакъв справедлив съдебен процес?! Знаеш, че това е мираж дори за Олигархията!
— Нали точно затова дойдохме на Границата — изкрещя в отговор Найтхоук. — За да се махнем от правителства, дето не дават никакъв шанс на същества, които не са от човешката раса!
Мъжът го изгледа дълго и мълчаливо.
— Добре тогава — каза накрая. — Какво търси тоя чужденец тук в края на краищата?
— Дошъл е по работа.
— И каква ще да е тая работа?
— Питайте него.
— Дявол да те вземе, не виждаш ли, че се опитвам да действам разумно! Твоето приятел че току-що срина цяла сграда и изби повечето от приятелите ми!
— Съжалявам. Сигурен съм, че ако разполага с достатъчно време да обмисли стореното, и той ще съжали. Червеният просто мислеше, че така ми спасява живота.
— Мислеше?! — повтори като ехо другият мъж. — Та той за малко не взриви цялата планета!
— Щом ти го казваш.
— А ти не мислиш ли така? — продължи онзи. — Дявол да го вземе, дори Перфектния убиец в разцвета на силите си не би могъл да се измъкне жив оттук.
Найтхоук повдигна рамене и нищо не отговори.
— Да се върнем на случилото се — обади се пак първият от мъжете. — Ти напусна кръчмата и Ригби тръгна след теб. А после какво стана?
— Той поиска да му се извиня и аз го направих.
— Тогава защо те нападна?
Найтхоук се загледа в неподвижното тяло на своя противник, проснато на земята.
— Представа нямам защо ми се нахвърли. Питайте го като дойде на себе си.
— Предпочитам да го изясним сега — защо те нападна?
— Не хареса мнението ми за Касиус Хил — отговори Найтхоук. — Или пък не му се понрави какво мисля за Ибн бен Калид. В края на краищата и двете доведоха до един и същи резултат.
— И ти го просна на земята?
Найтхоук посочи лежащия в безсъзнание Ригби.
— Ето ви го цял-целеничък.
— А после какво?
— Трима от неговите приятели ми се нахвърлиха с насочени пистолети. Не мисля, че наистина щяха да стрелят. Тъкмо се канех да обсъдим спокойно положението, когато моят приятел прецени, че животът ми е в опасност и направи всичко възможно да ме защити.
— Да не искаш да кажеш, че шестима от нашите загинаха само защото ти си защитавал водача ни?!
— Е, това е малко опростено тълкувание, но щом така предпочитате, ще се съглася с вас.
— Ето че възникна нов проблем — продължи мъжът. — Ти си се сбил, защитавайки човек, когото ние ценим и уважаваме. Някои от нас дори го боготворят. Но отказваш да ни предадеш червения чужденец, докато не му гарантираме справедлив съдебен процес.
— Какъвто и да е, но да е съд! — уточни Найтхоук.
— Какъвто и да е съд — поправи се мъжът. — Ние уважаваме искането ти, но това няма да съживи шестимата ни другари.
— Ибн бен Калид е обявил война на Касиус Хил — започна Найтхоук. — А във военно време се случват и непредвидени злополуки.
— Известно ми е. Ето това трябва да се обмисли по-внимателно.
— Обмисляй го колкото си искаш, но аз пак няма да ти предам чужденеца. Дори да съм седмият, пострадал при случайна злополука! Ако ти кажа къде е той сега, по нищо няма да се различавам от Касиус Хил.