— Явно ще трябва още да обсъждаме този въпрос — рече мъжът и се обърна към двама от по-младите мъже в групата. — Хари, Джейсън, дръжте го под око, докато реша как да постъпя.
Двамина от групата пристъпиха напред и насочиха дула право в Найтхоук, докато останалите мъже и жени се отправиха към кръчмата. Найтхоук стоеше неподвижен, привидно забравил за присъствието на охраната. Това продължи десетина минути. В дрехите си имаше скрити още три по-малки пистолета и незабележимо се увери, че са на мястото си. Всеки момент можеше да убие или поне да обезоръжи пазачите си. Но въпреки това той не предприе нищо, тъй като в плана му влизаше да дочака решението на мъжете и жените, които в момента обсъждаха неговата съдба.
Най-накрая групата излезе от кръчмата и мъжът на средна възраст, който очевидно беше водачът им, се приближи до Найтхоук.
— Уверихме се, че си готов да загинеш в името на своите принципи — започна той. — Решихме, че заслужаваш да живееш заради тях.
— Нещо не схващам смисъла — отговори Найтхоук, макар да беше разбрал чудесно казаното.
— Искаме да се присъединиш към нас, за да се борим заедно за една велика кауза.
— Ами извънземният?
— Щом е убил, ще трябва да умре. Но ние сами ще го открием.
— Това вече е справедливо решение — съгласи се Найтхоук. — Как и къде бих могъл да се запиша във вашите редици?
— Ти си записан — отговори мъжът. — Няма нужда да даваш доказателства за своята лоялност — вече го стори по най-убедителен начин. По Границата има стотици хиляди, може би милиони наши последователи, които чакат само една дума, за да се вдигнат.
— И кога ще настъпи моментът?
— Когато Ибн бен Калид реши, че сме готови.
— А това кога ще стане?
Мъжът повдигна рамене.
— Трябва да попиташ самия него.
— Точно това си помислих и аз. Къде мога да го намеря?
— Кой знае!
— Е, все някой трябва да знае — натърти Найтхоук.
— Ако неговото скривалище ми е известно, враговете ни могат лесно да изтръгнат признания от мен, било с мъчения, било като ме упоят. Най-добре е изобщо да не знам.
— Пак ти повтарям — все някой трябва да го знае!
— Подчиняваме се на сложна система от правила и закони, за които отговаря дълга верига от командири. Можеш да вървиш от един на друг цял живот, докато косата ти побелее, и пак да не стигнеш края.
— Това ми изглежда напълно лишено от смисъл — каза Найтхоук. — Колкото е трудно да стигнеш до главнокомандващия, толкова невъзможно става неговите заповеди да стигнат до всеки от вас.
— Ти си в нашите редици по-малко от три минути, а ето че вече започна да критикуваш — презрително се обади един от групата.
— Ако ще рискувам живота си за Ибн бен Калид, тогава бих искал да се срещна очи в очи с него. Ако той няма време да ме види лично, което бих разбрал, нямам нищо против да присъствам на някоя от речите му или просто на обикновена сбирка. Всичко, което знам за него, е научено от втора и трета ръка.
— Тогава защо изобщо рискува живота си, опълчвайки се срещу Ригби?
— Първо, не съм рискувал живота си; второ, всичко, което знам за Касиус Хил, е от първа ръка. Бих подкрепил всеки, който е срещу него.
— Добър отговор — рече одобрително водачът.
— Благодаря — отговори Найтхоук. — Сега вече ще ми кажеш ли къде мога да открия Ибн бен Калид?
— Не знам. Никой от нас не знае.
— Кога за последен път се е отбивал на Целестра?
— Никога не е идвал тук — изненадан отвърна водачът.
— Никога?! — остро повтори Найтхоук.
Мъжът поклати глава.
— Нали не допускаш, че ако някога е бил тук, ние нямаше да разберем това на часа?
Найтхоук замръзна неподвижен за миг. Почти чу как нещо направи „щрак!“ и още едно парче от пъзела попадна на мястото си.
Петнадесета глава
Найтхоук влезе в кораба и заповяда на люка да се затвори зад него.
— Вече бяхме започнали да се тревожим — извика Синеокия и стана да го посрещне.
— Някои от нас бяха започнали да се тревожат — поправи го Киношита. — През цялото време му повтарях, че ти си Перфектния убиец и че ако трябва да се тревожи за някого, това са онези в града, дето си мислят, че си им заложник.
— Какво стана? — прекъсна го нетърпеливо Синеокия.
— Сложих им стръв, те я налапаха и сега висят на куката — отвърна Найтхоук.
— Това пък какво значи? — попита Петкан.
— Стар израз, още от времето, когато хората са живели на Земята. Исках да кажа, че успях да се вмъкна в организацията им, каквато и да е тя.
— Каквато и да е тя?! — повтори Киношита и се намръщи.