— Ибн бен Калид не е тук.
— Има една друга планета, където знам, че е бил съвсем наскоро — обади се Синеокия.
— Я гледай ти!
— Точно така — продължи драконът. — Това е малък свят, наречен Козуей. Намира се на пътя между Джеферсън II и Далечен Лондон. Олигархията беше пратила свои агенти там и доколкото разбрах, всички са били заловени, измъчвани и убити.
— Явно човекът си има сигурни източници за информация — отбеляза Найтхоук.
— А ти как мислиш — дали човек без източници като неговите би оцелял толкова дълго време?
— Зависи от човека и от ситуацията — отвърна Найтхоук.
— Да програмирам ли курс към Козуей? — попита Синеокия. — Мисля, че официалното му име е Бета Данте IV.
— Не, аз ще го направя — каза Найтхоук и се обърна към Киношита. — Имаш грижата да се измъкнем от тук здрави и читави. Поеми охраната, бъди дружелюбен и любезен с всеки, който се приближи, но не допускай никого на борда, нито позволявай да ни проверяват. Ако стане напечено, излитай без предупреждение и премини на светлинна скорост, колкото се може по-бързо. Ще ми се да заминем мирно и кротко, но по-важно е да останем живи и невредими. Това е последната ми дума. — Той помълча. — Когато се отдалечим на около десетина светлинни години от този проклет свят, ми се обади, за да променя курса.
— А защо не го направиш още сега?
— Искам да ги заблудя, че се отправяме към Силен, ако на някого му хрумне да ни проследи. Щом се озовем извън обсега им, ще обърнем и ще поемем към Козуей.
— Това и сам мога да го свърша.
— Известно ми е, че можеш. Но ако направим грешка и допуснем някой да ни проследи, поне вината няма да е твоя.
— Добре тогава — склони Киношита. — Да бъде както казваш.
Найтхоук си позволи една тънка усмивка.
— Надявах се да се съгласиш с мен — след което се отправи към кабината на Мелисанда. — Тя тук ли е?
— Там си стои — отвърна Киношита. — Не й се нрави какво мисля за Петкан.
— Мога да си представя какво ти се върти в главата — отвърна Найтхоук и поспря преди да влезе вътре. — Ще остана при нея няколко минути. Не ни безпокойте!
Вратата се плъзна встрани, той прекрачи прага и тя веднага се затвори зад гърба му.
Мелисанда седеше на единственото кресло в помещението и вдигна очи от книгата, която четеше.
— Какво има? — попита тя.
— Ти ми кажи.
Тя го изгледа втренчено.
— Наистина има нещо — ти си развълнуван! — възкликна след малко тя.
— И какво още виждаш?
Тя се съсредоточи за миг.
— Не знам. Усещам само, че излъчваш изключително силни емоции.
— Но не можеш да разбереш каква е причината за тях, така ли?
— Не и с моите способности — отговори тя. — Бих се учудила обаче, ако в дъното не е Ибн бен Калид.
— Права си — кимна Найтхоук. — Не искам да напускаш кабината си, докато не кацнем отново.
— Защо?
— Не ми се ще неволно да издадеш онова, което разкри току-що.
— Все още не разбирам.
— Имам си причина да настоявам за това. — Найтхоук замълча. — Ще наредя да ти носят храната тук.
— Колко време ще трае пътуването?
— Няколко дни.
— В кого от екипа се съмняваш? — настоя Мелисанда. — Пред кого не трябва да разкривам онова, което усетих?
Найтхоук само се усмихна.
— Просто стой в кабината си.
После приближи към вратата, изчака тя да се отвори и се отправи към пилотската кабина, където чакаха останалите.
— Е, това беше твърде бързо дори за представител на човешката раса — посрещна го Синеокия.
— Това беше твърде вулгарно дори за дракон — отвърна Найтхоук.
— Естествено. Моят чар се крепи на вулгарността.
Найтхоук се приближи до Киношита, който седеше пред компютъра за навигация.
— Как върви?
— Не са никак доволни, че напускаме, но не могат да измислят основателна причина и да ни задържат. — Той вдигна очи към Найтхоук. — Поискаха разрешение да претърсят кораба и аз им отказах.
— Сензорите дават ли знак, че някой се опитва да ни проследи?
Киношита поклати глава.
— Не. Онези просто още не са дали разрешение да излетим.
— Провери и в открития космос.
— Направено е.
— Кога трябва да навлезе в атмосферата следващият пристигащ кораб?
Киношита се зае да разучава холографския екран.
— След около четиридесет стандартни минути.
— Значи няма риск да се сблъскаме с него. Тръгвай тогава!
— Убеден ли си, че така е най-разумно?
— Няма да стрелят, докато не са убедени, че Петкан е с нас. Колкото повече се застоим на планетата обаче, толкова по-вероятно е да го надушат.
Киношита даде необходимите команди на кораба и само след минута той премина в най-горния слой от атмосферата около Целестра. Щом излязоха в открития космос, превключи на светлинна скорост.