— Знам какво имаше предвид — отговори Найтхоук.
Настана мълчание и никой не го наруши, докато корабът не се вряза в атмосферата и не активира антитоплинните щитове. След пет минути меко кацна на подсилената циментова писта на космодрума.
— Край, пристигнахме — обяви Найтхоук. — А сега да се захващаме за работа.
— Пак ли ще се разделим на две групи като миналия път? — попита Киношита.
— Няма нужда да го правим.
— Не съм съгласен — намеси се Синеокия. — Можем да свършим четири пъти по-бързо, ако всеки тръгне да оглежда сам.
— Само че това не се налага — натърти Найтхоук, приближи се към люка и го отвори. — Знам точно къде трябва да отидем.
Синеокия също се приближи към люка, после застина неподвижен.
— Какво, по дяволите, става тук? — извика той.
— Преследваме Ибн бен Калид — отговори Найтхоук.
— Но това не е Козуей — изщрака с челюсти драконът. — Това е Силен IV!
— Точно така — отговори Найтхоук. — Точно тук се крие той.
— Това да не е някаква шега? — попита Синеокия.
— Не, не е — отговори спокойно Найтхоук, после извади пистолет и го насочи в дракона. — Време е да свалим картите.
— Не разбирам за какво говориш!
— Каза ми, че Ибн бен Калид бил забелязан на Целестра. Неговите привърженици обаче, които ме приеха за един от тях, се заклеха, че той никога не се е мяркал там. — Найтхоук направи пауза. — Целестра е на два дни път по-близо до Кора, отколкото до Силен. Козуей е няколко дни по-близо до Целестра. Как мислиш, на какво разстояние от Силен трябваше да отидем, преди да ми писне да преследвам призраци?
Синеокия примигна насреща му.
— Ако ще стреляш, стреляй. Не съм длъжен да те слушам обаче.
— Още не съм решил дали да те застрелям — отвърна Найтхоук. — Аз ценя лоялността, дори когато е към неподходяща личност.
— Тогава какво ще правиш с мен?
— Слизаш от кораба и тръгваме да търсим Ибн бен Калид. Мелисанда, вие двамата с Киношита идвате с нас. Петкане, ти чакай тук. Не искам да вдигнеш във въздуха още нещо.
— Ако това ще е краят на приключението, настоявам да участвам — запротестира Петкан.
Найтхоук го изгледа втренчено и се обърна към Киношита.
— Претърси го и провери дали не е взел нещо взривоопасно със себе си!
Киношита опипа с видима погнуса червенокожия хуманоид, после погледна Найтхоук.
— Чист е.
— Добре, можеш да дойдеш с нас — реши Найтхоук. — Но не забравяй какво ти казах на кораба за взривяването без мое разрешение.
— Няма да го забравя — отвърна Петкан и скочи след тях на земята.
Найтхоук се отправи към митницата, следван от пъстрия си екипаж. Няколко минути по-късно вече напускаха района на космодрума. Той спря едно превозно средство и програмира компютъра му да ги отведе при „Синия дракон“.
— Защо отиваме там? — попита Синеокия.
— От чиста носталгия — отговори Найтхоук, но гласът му съдържаше скрита заплаха, та Синеокия млъкна и не посмя да попита нищо друго. Киношита не сваляше очи от Петкан. Всеки път, когато хуманоидът помръднеше, ръката на дребничкия мъж посягаше към оръжието.
Видът на Мелисанда показваше, че се чувства изключително зле. Причината беше в сгъстените около нея силни негативни емоции, които Киношита и Петкан излъчваха. Откъм Найтхоук долавяше само силното му нетърпение и порива да се изправи най-сетне срещу онова, което го очаква в „Синия дракон“.
— Знаеш ли, май не е необходимо да го правим — каза най-накрая Синеокия.
— Кое да правим?
— Да го убиваме.
— Напротив, налага се. Точно заради това са ме създали.
— Та ти дори не го познаваш. Той е добър човек, Перфектни убиецо.
— Не го правя от лични чувства. Това е просто бизнес.
— Много повече от бизнес! Та ти се каниш да убиеш един важен човек!
— Съдбата на друг човек, който ми е по-близък от брат или баща, зависи от това убийство — отвърна Найтхоук.
— Можеш просто да кажеш, че вече е мъртъв! — продължи да упорства Синеокия. — Поръчителите на тая работа са на половин галактика от нас. Никога няма да разберат какво всъщност е станало.
— Не мога да си позволя този риск. Перфектния убиец трябва да оцелее.
— Нали ти си Перфектния убиец!
Найтхоук поклати глава.
— Аз съм само негова сянка. Той зависи от мен. Не мога да го предам.
— Но е твърде възможно Ибн бен Калид да те убие!
— Вярно, има такъв риск — съгласи се Найтхоук.
— И тогава какво?
— Тогава Петкан ще взриви проклетия град преди онзи да успее да се измъкне — отговори Найтхоук.
Тъкмо довършваше фразата и превозното средство спря пред „Синия дракон“, поклащайки се на педя от земята. Найтхоук плати на шофьора, докато останалите слизаха на улицата, после се присъедини към групата.