Мелисанда смръщи вежди за миг, после вдигна очи към Найтхоук.
— Само още една подробност — цял куп смесени емоции, твърде силни и твърде противоречиви, за да мога да ги отделя една от друга. Това се случи, когато спомена името на Касандра Хил.
— Как мислиш, дали му е известно къде я държат?
— Знаеш, че мога да чета чувствата, а не мислите на хората — отвърна Мелисанда. — И представа нямам дали му е известно къде се намира тя.
— И за това съм ти благодарен — каза Найтхоук. — Сега се върни на мястото си. Аз ще го изведа оттук.
Жената се върна на масата. Когато минаваше покрай Синеокия, все още изправен край бара, той понечи да я последва.
— Ти не — спря го Найтхоук.
Синеокия го изгледа въпросително.
— На мен ли говориш?
— Домъкни си синия задник обратно при мен. Дължиш ми някои обяснения.
Драконът се приближи към Найтхоук.
— Аз просто се опитах да защитя моя водач — каза той без следа от страх в гласа. — Не съжалявам за нищо. Направих онова, което смятах за правилно и ако мога, пак ще го направя.
— Може и да не доживееш да го направиш отново — каза Найтхоук. — Лъжеш ме нагло в очите, още откакто се запознахме. Твоето увъртане можеше да причини смъртта на невинен човек.
— Николас Йори щеше да загине доброволно в името на нашата кауза. Мога само да му се възхищавам за неговия кураж.
— Хич не ме е грижа за твоята кауза. Искам да разбера къде се крие Ибн бен Калид.
— Убеден съм, че много искаш да го научиш — отвърна предизвикателно Синеокия. — Дори след като ме убиеш обаче, пак няма да знаеш къде е той.
— Може пък вместо теб да убия него — посочи към Николас Найтхоук.
— Преди две минути той с радост би умрял, за да запази живота на Ибн бен Калид — отговори драконът. — Убеден съм, че все още го желае. Хайде, действай!
— Възможно е да открия момичето и тя ще ми каже всичко.
Нито Синеокия, нито Николас отвърна нещо, но вниманието на Найтхоук беше концентрирано върху Мелисанда, която седеше на масата встрани от тяхната група. Тя подскочи, сякаш беше ужилена от оса.
— Тя е тук, на Силен, нали? — продължи Найтхоук, взрян в Николас.
— Не ти влиза в работата!
— Точно сега това е моята най-важна и единствена работа — отвърна Найтхоук. — Да не си укрил момичето при теб?
— Върви сам да провериш. Вече и думичка няма да чуеш от мен.
„Там е работата, че току-що ми каза най-важното. Щом ти е все едно дали ще претърсим дома ти, значи тя не е там. Въпреки това е някъде съвсем наблизо. Прекалено си нервен и се издаваш.“
Той обърна поглед към Синеокия.
— Ти знаеш къде е тя, нали?
— Защо просто не се върнеш на Делурос и не ни оставиш на мира? — каза драконът. — Мястото ти не е тук. Трябваше да пукнеш още преди век. Престани да ни се бъркаш в работата!
Найтхоук дълго и мълчаливо гледа мъжа и дракона пред себе си, после отклони очи към останалите в заведението.
— Добре тогава — каза високо. — Хайде всички вън, барът е затворен!
Неколцина го изгледаха с любопитство.
— И по-бързо! — размаха оръжието си към тях Найтхоук.
Повечето станаха набързо и се втурнаха навън. Канфоритите и трима от човеците обаче останаха.
— Ито, брой до трийсет и застреляй всеки, който още не се е изнесъл!
Киношита се изправи, извади оръжието си и се втренчи в клиентите, които все още се помайваха.
Канфоритите побързаха да се изнижат, последвани от хората.
— Сега ще ни кажеш ли какво става? — обърна се Киношита към Найтхоук, когато и последният посетител излезе от бара.
— Не исках да разсейват Мелисанда.
— От какво да ме разсейват?
— Нали каза, че когато има някой наблизо, неговите чувства ти пречат да четеш ясно емоциите на избрания обект?
— Да, но…
— Сега искам много силно да се концентрираш — продължи Найтхоук. — Способна ли си да разчетеш всички емоции, които не идват от мен? Например тези на Киношита, на Петкан или пък Йори?
— Нима мислиш, че тя е тук?!
Мелисанда почти сдъвка последните думи и политна назад, сякаш някой я е ударил.
— Знаем, че не е в дома му, а той просто реагира на предположението, нали така?
— Някой реагира — потвърди тя.
— Добре тогава, кажи ми какво долавяш у другите.
— Ще се опитам.
— Не си прави труда — дочу се зад тях женски глас.
Всички се обърнаха като по команда. Отпреде им стоеше стройна тъмнокоса жена на около трийсет години. Тя тъкмо прекрачваше през някакъв отвор в стената.
— Предполагам, че сте Касандра Хил — пръв се съвзе Найтхоук.
— Така е — отвърна тя.