Тя отново се втренчи в него.
— Ще ви попитам само още веднъж: какво ще правите, ако ви оставя жив?
— Още не съм решил.
— Сигурно ще се съгласите, че е най-разумно да ви убия още преди да сте стигнали до вратата.
— Съгласен съм — отвърна Найтхоук. — Но не съм съгласен, че ще можете да ме убиете преди аз да ви видя сметката.
— А защо изобщо е необходимо някой от нас двамата да умира? Особено ако това ще е от полза на такъв злодей като баща ми!
— Вече казах: нямам друг избор.
— Че кога и тези, които не са клонирани, са имали свободна воля?
Той впи поглед в нея.
— О, да, аз знам всичко за вас, Джеферсън Найтхоук — продължи тя. — Вие сте вторият клонинг на истинския Перфектен убиец. Бил сте създаден с единствената цел да ме върнете при баща ми.
— И да убия Ибн бен Калид.
— И да убиете Ибн бен Калид — съгласи се тя. — Но в момента се намирате на стотици хиляди светлинни години от своите създатели, които са на Делурос VIII. Каква власт имат над вас, та им се подчинявате дори сега? Защо просто не захвърлите всичко?
— Ако не ви отведа там, те няма да ми платят — отговори Найтхоук. — А ако не ми платят, първият Джеферсън Найтхоук ще бъде изваден от камерата за замразяване още преди да са открили лек против неговата болест. — Той помълча. — Аз убивам други хора, но не съм самоубиец.
— А според вас това би било самоубийство, така ли?
— Ние двамата сме едно.
— Колко пари са му необходими?
Найтхоук повдигна рамене.
— Три, четири, пет милиона кредита. Кой знае? Вече са близо до откриването на лекарството, но все още нищо няма черно на бяло.
Тя го загледа проницателно и отпи от питието, останало от Мелисанда.
— Какво ще кажете за десет милиона кредита?
— Обяснете по-подробно.
— Ще ми помогнете ли да сваля баща ми от власт, ако ви платя десет милиона кредита? — попита тя. — С тях ще могат да поддържат жив истинския Джеферсън Найтхоук още дълго време. А вие ще се биете на страната на една справедлива кауза.
— За мен е без значение на чия страна се бия — каза Найтхоук. — Но пък нямам никакво желание да ви убивам. Ако предложението е подплатено с намерение да бъде изпълнено, ще размисля.
— Доколкото ми е известно, едно време не ви е било безразлично на чия страна се биете — подхвана отново тя. — Проучих кариерата ви. Перфектния убиец е избил много хора и извънземни, но винаги е бил на страната на закона.
— Тогава се грижех само за един живот — отвърна с горчива усмивка той.
— Не можете да ме убедите, че не е останало нищо от предишните ви принципи — твърдо каза тя.
— Не ми е работа да ви убеждавам в каквото и да било — отговори Найтхоук. — Вие трябва да ме убедите да не ви убивам или пък да ви връщам на баща ви.
— Предложих ви десет милиона причини да не го правите.
— Добре, и къде са те?
— В сейфа на баща ми.
Найтхоук се обтегна на стола си и се замисли.
— Искате да кажете, че ако не успеем, няма да видя никакви пари, така ли?
— Казано накратко — да.
— При това може да минат месеци, докато съберете и подготвите силите си за атаката. Има сериозен риск те да се окажат значително по-малко на брой от противника.
— Него никой не може да го победи със сила. Само прикрито и с изненада имаме шанс за успех — довърши тя. — Налага се да се промъкнем с много внимателно подбран екип. — Тя направи пауза. — Ето защо ми е нужна вашата помощ. Както вече казах, проучих внимателно кариерата ви. Ще ми е необходим вашият опит.
— Въпреки това не можете да ми платите, докато не приключи операцията, при това успешно, така ли?
— Така е.
— Ще трябва да помисля — рече той. — Ако се провалим, вие ще отговаряте за смъртта на двама Перфектни убийци.
— Ако ви убия сега, пак ще е същото.
— Вярно — съгласи се той.
— Помислете и за още нещо — пак подхвана тя. — Ако приключите успешно мисията и се завърнете на Делурос, почти е сигурно, че те ще ви унищожат. Доста е неудобно наоколо да се скита някакъв клонинг, не е ли така? При това той би могъл да идентифицира онези, които са го създали.
— Това ми беше известно още от мига, в който се събудих на лабораторната маса — каза Джеферсън. — Затова нямах никакво намерение да се връщам в Олигархията.
— В сейфа на баща ми има достатъчно, за да се поддържа жив истинския Перфектен убиец и да ви се даде шанс за нов живот.
Той я гледаше, без да отговори нищо.
— Май започнахте да се разколебавате, а? — попита с усмивка тя.
— Просто обмислям.
И отново настана мълчание.
— Е? — настоя тя, когато мина известно време. — Все още ли обмисляте?
— Не, сега изчислявам.