— Наистина ли?
Тя кимна с глава.
— Харесва ми да слушам гласа ти. Сигурно защото още не съм чула да ме заплашваш със смърт.
Той я изгледа продължително и не отговори нищо. Най-накрая отпи глътка от питието си и само миг по-късно рецитираше едно тристишие със сложна ритмика, в което се говореше за невероятните отблясъци по залез слънце на Канфор VII.
Двадесет и първа глава
Когато Ито Киношита влезе в бара, Найтхоук седеше на една маса и поклащаше чашата с питие, обмисляйки какво да каже на Касиус Хил, когато се свърже с него. Киношита се настани до него.
— Какво става? — попита Найтхоук.
— Аз очаквах ти да ми кажеш — отвърна другият. — Вече четвърти ден седим и бездействаме, надявайки се, че най-после ще се захванем с нещо. — Той си поръча бира и отпи здрава глътка, когато му я сервираха. — Страхувам се, че Петкан ще вдигне във въздуха целия град, само за да си намери занимание.
— Скоро ще има работа за него.
— А за останалите? — попита с интерес Киношита.
— Толкова ли ти се иска да стреляш по хората? — попита на свой ред Найтхоук.
— Ще ми се да не се чувствам излишен и безполезен. Всички се чувстваме така. Не си забравил защо ни събра, нали?… Е, открихме кой е Ибн бен Калид, все още ли следваме първоначалния план?
— Сега служим на друга, по-голяма цел.
— Ще ме осветлиш ли за тази промяна?
— Скоро и това ще стане — каза Найтхоук. — Най-напред обаче трябва да говоря с бащата на Касандра Хил.
— С Касиус Хил? — остро попита Киношита.
— Точно така.
— Нима мислиш да му я върнеш?
Найтхоук поклати глава.
— Ако нещата бяха толкова прости, нямаше да имам нужда от теб и останалите.
— Но нали той те нае!
— Убеден съм, че се ласкае да мисли така — отговори Найтхоук. — Нямам намерение да го лишавам от тази илюзия.
Киношита го изгледа дълго и мълчаливо.
— Минал си на нейна страна, така ли?
— Може и така да се каже.
— В такъв случай — започна Киношита, палейки алтарианска пура, която не изпускаше дим, — не виждам нищо сложно. Или си с нея, или си против нея.
— Нищо не е толкова просто, колкото изглежда — поправи го Найтхоук.
— Какво си намислил този път?
— Имам намерение да го примамя тук, на Силен. В най-добрия случай той ще носи със себе си цяла торба пари — спокойно рече Найтхоук. — Ако дойде, ще го убия.
— Това е някаква шега, нали?
— Никога не се шегувам с работата си.
— И си въобразяваш, че ще пристигне сам, придружен от един-двама телохранители? — изсумтя Киношита. — За бога, та той ще домъкне със себе си цяла армия и няма да си подаде носа от кораба, докато не претърсят и завардят всяко кътче от тая проклета планета!
— Друго не може и да се очаква от човек като Касиус Хил, задържал се толкова дълго на власт — съгласи се Найтхоук.
— Е, и какво смяташ да правиш в такъв случай?
— Ще го попитам дали носи парите, а Мелисанда ще разбере дали лъже или казва истината. Ако откупът е с него и той го остави в кораба, тогава съм сигурен, че Петкан ще измисли нещо, с което да помете по-голямата част от антуража му и да блокира двигателите на кораба като в същото време запази съдържанието му непокътнато.
— Ако той наистина носи парите със себе си?
— Тогава ние с теб и Синеокия ще намерим начин да го освободим от тях.
Киношита щракна с пръсти.
— Просто така?
— Да, просто така.
— Само че ти не вярваш в сложни кроежи, които биха отнели много време, нали?
— Колкото по-сложен е един план, толкова по-големи са шансовете той да се провали — отговори Найтхоук. — Същото е като при превозните средства — колкото повече части има двигателната система, толкова по-вероятно е да те оставят насред път. — Той внезапно отрони тежка въздишка. — За съжаление Хил е една от онези части, без която не можем. Ето затова се безпокоя.
— Нещо не схванах мисълта ти.
— Ако атакувам неговия главен щаб, па макар и с малобройната си команда от пет бойци, ще владея положението. Аз ще решавам кога да нападнем, как да се промъкнем вътре, кога да използваме сила, кога да се оттеглим, независимо дали мисията е била успешна или сме се провалили. Но ако вместо това той дойде тук с хората си, независимо колко малко са те, има голям риск да провали и най-внимателно обмисления план.
— На мен пък ми се струва, че ще запазим живота на много хора, ако той дойде при нас.
— Може и да си прав.
— Някой казвал ли ти е, че не си най-приказливият човек на света?
— Ти например — отговори Найтхоук. — Натякваш ми го всеки път, когато останем сами на борда на кораба.
— Е, значи съм бил прав.
— Сигурно. А сега ще те помоля за една услуга.