— Казвай!
— Предай на Петкан да се приготви за тръгване.
— Само на него ли?
— И на Мелисанда.
— Сега пък аз съм обезпокоен — продължи Киношита. — Мислех, че Хил идва тук, на Силен.
— Така ще гласи моята покана. Ако се придържа към нея, всичко ще е наред. Ако ли пък не — искам те да са готови на Перикъл V.
— Само те ли? — натърти Киношита, опитвайки се да прикрие обидата в гласа си.
— Тяхната задача ще е да преговарят — отвърна Найтхоук. — Нямам намерение да воювам. Поне засега.
— Защо избра точно тях, а не Синеокия например… Или пък мен?
— Мелисанда ще ми каже дали Хил крие нещо, а Петкан ще взриви тая проклета планета, ако ме убият. Вие със Синеокия сте ми нужни за друго.
— Честна дума?
— Честна дума. — Найтхоук посочи към вратата. — Като това да откриеш онези двамата например.
Киношита изпи на един дъх остатъка от питието си и се отправи към изхода. Когато стигна прага обаче, отново се извърна към Найтхоук.
— Моля се на Всевишния да знаеш с какво се захващаш — каза той. — Сега държим в едно и момичето, и Ибн бен Калид. Нали точно за това дойдохме тук?!
— Тук сме, за да осигурим бъдещето на Перфектния убиец — отговори Найтхоук. — И тъй като аз съм негова сянка, значи най-добре мога да реша как ще постигнем това.
— Спор няма. Само се чудех дали си наясно коя е нашата главна задача. Тази жена е опасно привлекателна, а ти все пак си само на няколко месеца.
Найтхоук почука с пръст по слепоочието си.
— Тук съм на шейсет и една — отвърна, после тупна с длан по гърдите си. — А на всички останали места съм трийсет и осем годишен. Ако си губех ума по всяка срещната жена, както е било с предишния клонинг, трябваше да се промъквам в леглото на Мелисанда всяка нощ.
Киношита се втренчи продължително в него, после се извърна и излезе, мърморейки нещо под нос. Найтхоук го проследи с поглед, докато не се изгуби от очите му, после си допи питието, стана и пое към транскосмическия предавател на Касандра.
Двадесет и втора глава
— Ти по-добре не стой тук — каза Найтхоук, настанявайки се пред камерата на видеопредавателя. — Ако те зърне, ще е много трудно да му обясня защо трябва да идва чак дотук с откупа.
Касандра кимна с глава.
— Добре. Но, Джеферсън…
— Какво?
— Бъди много внимателен. Едва ли си даваш сметка каква заплаха е той.
— И друг път съм срещал опасни хора — отговори мъжът.
— Били са опасни, защото са имали оръжие. Той е по-страшен от тях, защото плаща за това оръжие.
— Разбрах. А сега си върви!
Щом вратата хлопна зад нея, той се свърза с имението на губернатора на Перикъл V.
— Име — излая брадатият секретар от другия край на Вселената.
— Джеферсън Найтхоук.
— Откъде предавате?
— От Силен IV.
— Цел на връзката?
— Искам да говоря с Касиус Хил.
— Изключено.
— Ти само му кажи кой се обажда, синко — продължи невъзмутимо Найтхоук. — Обзалагам се, че иска да чуе какво имам да му казвам.
— Наредено ми е да не го прекъсвам, г-н Найтхоук — отвърна секретарят.
— Сам решавай тогава — сви рамене Найтхоук. — Но помни, че съм те предупредил, когато те уволни задето не си ни свързал.
Секретарят се втренчи нервно в холограмата на Найтхоук.
— И за какво точно искате да говорите с губернатор Хил?
— Не е твоя работа — отговори Найтхоук. — Ти просто му предай, че го търся.
— Все пак ще трябва да му предам още нещо освен името ви! — избухна секретарят.
— С това подписа смъртната си присъда — пророни Найтхоук и посегна да прекъсне връзката.
— Чакайте! — изкрещя панически секретарят.
Найтхоук застина неподвижен.
— Ще видя какво мога да направя за вас. Моля, изчакайте!
Екранът остана празен цяла минута, после на мястото на секретаря се появи сивокос мъж на около петдесет и пет, със стоманеносиви очи и дълбоко изрязани бръчки, които браздяха цялото му лице от челото чак до челюстта.
— Г-н Найтхоук — започна той, — най-после се срещнахме. — Пушеше пура от Ню Кентъки, изпълвайки въздуха около себе си с облаци дим. — Моля да извините глупостта на моя секретар.
— Вината не е негова — отвърна Найтхоук. — Той не подозира кой всъщност съм аз.
— Въпреки това ще го уволня.
Найтхоук сви рамене.
— Правете каквото смятате за необходимо, това не ми влиза в работата.
— Добре.
— Кое е добре?
— Аз не ви се меся и не бих искал вие да си пъхате носа в моите дела — отговори Хил.
— Това не представлява проблем за мен — каза Найтхоук. — Вашата работа изобщо не ме интересува.