— Чудесно, а сега нека поговорим за вашата работа. Предполагам това е причината да се свържете с мен.
— Точно така.
— Е? Успяхте ли да го откриете?
Найтхоук кимна с глава.
— И нея също.
— Естествено. Щом откриеш него, неизбежно се натъкваш и на нея — продължи Хил. После дълго само пускаше облаци дим, замислен и мълчалив. — Той мъртъв ли е?
— Не.
— По дяволите! — още един облак дим. — Мислех, че са ви предали заповедта да го убиете. Защо се провалихте?
— Беше ми заповядано да върна дъщеря ви здрава и невредима — отговори Найтхоук. — Предположих, че това е по-важната част от задачата.
— Никога нищо не предполагайте, дявол го взел! — гневно извика Хил. — Добре де, къде са те сега?
— Недалеч оттук.
— На какво разстояние?
— Едва ли държите да ви кажа точно колко. Да не забравяме, че разговорът може да се наблюдава или подслушва.
— Хич не ме е грижа дали някой ни наблюдава! — избухна Хил. — Кажете ми къде, по дяволите, са те!
— Ще ме изслушате ли внимателно или ще продължавате да ругаете? — спокойно попита Найтхоук.
Хил го изгледа кръвнишки, после сведе глава.
— Добре, г-н Найтхоук, вие сте на ход. Гледайте добре да го изиграете.
— Той иска да сключи сделка с вас.
— Ибн бен Калид ли?! — остро попита Хил.
— Нали за него ставаше дума досега.
— Продължавайте! Какво искате от мен?
„Какво искам ли? Пет милиона за камерата за замразяване на Делурос VIII, още милион за моето собствено лечение и една известна сума, която ще ми позволи да живея прилично…“
— Ще ви я върне обратно срещу осем милиона кредита или техния еквивалент в долари Мария Терезия.
— Осем милиона кредита?! — избухна Хил. — Той да не мисли, че съм червив с пари!
— Той знае, че сте любящ баща, който иска да получи дъщеря си цяла и невредима.
— Предполагам, че ги иска в дребни и небелязани кредити, така ли? — саркастично продължи Хил.
— Не уточни това. Но наистина има едно условие.
— Винаги има условия. Давайте направо!
— Той държи вие лично да предадете парите.
— За да ми види сметката в мига, когато си подам носа от кораба — ехидно рече Хил. — Знаех, че е негодник, но не предполагах, че е толкова плиткоумен.
— Ето тук идва и моят ред.
— Я обяснете по-ясно!
— Аз съм гарант за прецизното провеждане на цялата операция. Отговарям косъм да не падне от главата ви и че дъщеря ви ще бъде в безопасност. Освен това съм поел ангажимент, че няма да платите с фалшиви кредити.
— Това не е добра сделка — изсумтя Хил. — Той има на разположение милион бойци.
— Не и на Силен IV — отговори Найтхоук.
— Те двамата с дъщеря ми там ли се намират?
— Не — каза Найтхоук, — вие ще дойдете тук. Когато се уверя, че кредитите не са фалшиви и че не ви следва цяла космическа армада, ще ви отведа при тях.
— Какво би му попречило да убие и двама ни? — продължи настоятелно Хил.
— Аз.
— Това не ме успокоява особено — рече Хил, забеляза, че пурата му е угаснала и отново я запали. — Вие може и да сте най-добрият, но когато стане напечено, сте си обикновен човек. А неговата армия е милионна.
Найтхоук се овладя точно преди да отвори уста и да го успокои: „Да, но са пръснати по цялата Граница.“ Няма никакъв смисъл да го уверявам, че там има само шепа бойци, защото ще домъкне цялата си армия. Вместо това рече:
— Уредил съм да се срещнете на четири очи, без никаква охрана. Ако той се отметне от думата си, няма да отидем на срещата. Повярвайте, той иска парите от откупа също толкова силно, колкото вие — дъщеря си.
— Не се и съмнявам — каза Хил. — Въпреки това не съм спокоен. Има прекалено много рискове работата да се провали.
— Няма такава опасност. Нали затова сте ме създали.
— Създадох те, за да убиеш Ибн бен Калид и да върнеш дъщеря ми! — изсумтя Хил, внезапно преминавайки на „ти“. — Според мен ти се провали в тази мисия.
— Още утре мога да го убия и да ви доставя трупа му, ако това ще ви направи щастлив — отвърна Найтхоук.
Хил стрелна с очи изображението на Найтхоук, после сведе поглед и се замисли. След миг вдигна глава.
— За какво са му тия осем милиона кредита?
— А за какво биха послужили тези пари на който и да е друг човек?
— Да не би да купува оръжие за армията си?
— Вече видях неговите бойци и, повярвайте ми, те разполагат с достатъчно оръжие.
— Значи му трябват, за да им плаща.
— Това е бунт, губернатор Хил. Неговите хора не искат пари, а кръв — вашата.
Хил мълчаливо издиша облак дим. Найтхоук заговори отново.