— Имаше няколко опита за покушение над губернатора — отговори шофьорът. — Неговата охрана прецени, че тук той ще е в безопасност. Когато се налага да присъства лично на някое делово събитие, пътуването до столицата отнема съвсем малко време.
— Какви са тези ниски и дълги сгради отляво? — продължи да разпитва Найтхоук, взрян в поредица циментови бараки. — Приличат на казарми.
— Наистина са казарми. Това са помещенията на охраната.
— Май губернаторът има многобройна охрана?
— Не бих могъл да кажа — отговори шофьорът. — Нямам база за сравнение.
В този момент превозното средство се озова пред излъчващата силна светлина порта и спря.
— Силово гюле ли е това? — попита Найтхоук.
— Точно така.
— А сега какво ще правим?
— Ще чакаме. Мен вече ме провериха, сега вие сте наред. — Шофьорът замълча. — Съжалявам, приятелю Найтхоук, но ще трябва да се разделите със сонарния си пистолет, лъчевото оръжие и трите ножа, скрити на различни места по тялото ви. Ако ги оставите тук — при тези думи във вътрешността на превозното средство се отвори скрита ниша, — на връщане може да си ги приберете отново.
Найтхоук стори това, за което го бяха помолили и портата се дръпна встрани.
— Ами моят лазерен пистолет? — любопитно попита той. — Не вярвам вашата охранителна система да го е пропуснала.
— От другата страна на портата той ще е напълно неефективен — отговори шофьорът.
— Как е възможно това?
— Нашите генератори образуват поле, което отнема мощта на пистолета ви.
„Ето нещо, което трябва да запомня. При програмирането ти някой трябваше да се погрижи да не си толкова услужлив и общителен.“
— Силовото поле още не е вдигнато — отбеляза Найтхоук. — Сега съм обезоръжен, не трябва ли да го изключат?
— Няма да е необходимо — отвърна шофьорът, докато машината бавно пое напред. — Моля да не показвате главата или крайниците си извън пределите на превозното средство. Аз мога да неутрализирам полето, но единствено в параметрите на моята материална структура.
Найтхоук наблюдаваше внимателно, докато машината напредваше през силовото поле. Не усети нито удар, нито поклащане или пък вибрации. Просто в един момент бяха извън имението, а в следващия се озоваха в границата на силовото поле. Онова, което държеше натрапниците далеч, сега щеше да послужи за сигурното задържане на Найтхоук вътре в собствеността на губернатора.
Пред тях се беше проснал дълъг лъкатушещ път, водещ до парадната врата на губернаторската къща. Пред нея на стража стояха трима мъже и два робота. Превозното средство постепенно забави ход, а когато съвсем спря, Найтхоук и Мелисанда излязоха от него.
— Ще ви чакам, приятели Найтхоук и Мелисанда — прозвуча гласът на шофьора. — Не искам да затруднявам движението, затова ще се отместя на четиридесет метра встрани и там ще се установя. Приятно прекарване!
— Най-приятелски настроената кола, която някога съм срещал — рече кисело към един от охраната Найтхоук, но той изобщо не обърна внимание на думите му.
— Моля, последвайте ме — каза сухо. — Очакват ви.
— Подложиха ме на сканиране, сонограма и проверка с рентгенови лъчи — хапливо рече Найтхоук. — Затова наистина не би било зле да ме очакват.
Той изчака Мелисанда да го хване под ръка, после двамата последваха телохранителя в огромното шестоъгълно преддверие на къщата. Стените бяха облицовани с фосфорициращ мрамор, добиван на някоя от планетите. По тях личаха жили от неизвестен самороден метал. Найтхоук отбеляза наум всичко, но повече беше заинтригуван от броя на вратите.
Преведоха ги през просторното фоайе към една вита стълба. Телохранителят спря в подножието й и направи знак на двойка роботи.
— Ще придружите г-н Найтхоук и неговата спътница до кабинета на губернатора — нареди той.
— Слушам, господине — отвърна роботът с монотонен глас, който беше по-дрезгав и режещ от този на шофьора. — Моля, следвайте ме.
Тримата изкачиха стълбата, после поеха по дълъг коридор. В дъното му се намираше просторна чакалня с няколко удобни кресла, дивани и колекция картини от извънземни артисти. Щом стигнаха до нея, отнякъде се появи друг робот и им предложи да си изберат нещо за пиене.
— Благодарим, не искаме нищо — каза Найтхоук. — Тук сме, за да се срещнем с Касиус Хил.
— Вас ви очакват — отвърнаха в хор двата робота.
— Е, какво тогава?
Роботите размениха погледи.
— Не разбираме въпроса ви, господине.
— След като ни очаква, тогава защо просто не ни заведете при него? — попита Найтхоук.