— Ти много ме разочарова — подхвана Хил, заел отново мястото си зад писалището и пуфтящ с пурата. — Как можа да си въобразиш, че не мога да различа една балатайска жена!
— Тази раса много рядко се среща — отвърна Найтхоук.
— Може да е било така преди век, но сега нещата се промениха.
— Сигурно съм се заблудил.
— Не разчитай единствено на спомените си — натърти губернаторът. — Все пак те са със стогодишна давност. Ще ти подложат динена кора, точно когато най-малко очакваш. — Той внезапно се приведе напред, а брадичката му щръкна войнствено. — На мен дължиш живота си, аз съм този, който ти плаща. Защо тогава, дявол да го вземе, ти трябва балатайска жена, когато разговаряш с мен?
— Не те познавам — отвърна Найтхоук, — затова не мога и да ти се доверя.
Хил обмисли думите на Найтхоук за известно време, сетне кимна с глава.
— Приемам това обяснение.
— Освен това в Галактиката не се славиш като човек, на когото би могъл да се довериш — продължи Найтхоук. — Сам прецени — в кабинета ти има четири робота и нито един човек.
— Тяхната реакция е много по-бърза и са по-трудни за убиване — незабавно отвърна Хил. — Освен това са програмирани да ми бъдат верни и никой не е способен да ги подкупи.
— Там, откъдето идвам, се срещат значително по-рядко.
— Едва ли е така — поправи го Хил. — Мога да приема само, че не си ги срещал толкова често във времето, от което идваш. — Пурата му угасна. Той най-напред посегна отново да я запали. После се отказа, хвърли я в малко автоматичното кошче, вградено в единия край на писалището, и запали друга. — А сега на въпроса — обясни ми точно какво се случи.
— Открих Ибн бен Калид и дъщеря ти.
— Това вече ми го каза.
— Той иска осем милиона кредита, за да я върне невредима.
— Знам и това.
— Искаш ли някакви подробности?
— Не.
— Нима? — изненадано попита Найтхоук.
— Няма да му дам осем милиона кредита за тая кучка! — изсумтя Хил. — Когато умра, тя първа ще затанцува на гроба ми. — Той погледна Найтхоук иззад писалището. — Седни, Перфектни убиецо. Не ми харесва, когато някой стои пред мен. Изнервям се.
— На мен пък не ми харесва да гледам другите от долу на горе — отговори Найтхоук. — Затова предпочитам да остана прав.
— Мога да заповядам на роботите да те принудят да седнеш.
— Не бих те посъветвал да го правиш — отвърна Найтхоук така спокойно, че губернаторът предпочете да не повдига отново този въпрос.
— Стой, седи, прави каквото си поискаш — промърмори той, — само ми разкажи за Ибн бен Калид.
— Той не й е причинил никакво зло.
— Изобщо не ме е грижа за нея! — изръмжа Хил. — Мрази ме от деня, в който се е родила, а и аз не й оставам длъжен!
— Мислех, че си ме наел, за да ти я върна — повдигна вежди Найтхоук.
— Наех те да откриеш Ибн бен Калид и да му светиш маслото! Никога не ме е било грижа какво ще се случи с нея!
— На мен обаче ми казаха друго.
— Естествено. Никой не би клонирал Перфектния убиец, само за да се разправи с някакво политическо парвеню! Необходима беше основателна причина, която да убеди оня лигльо на Делурос. — Той замълча. — Трябва да си ми благодарен — ако не бях аз, сега нямаше да съществуваш!
— Защо просто не изпратиш космическата си флотилия да го унищожи?
— Ти само ми кажи къде се крие и ще направя точно това — отвърна Хил. — Но в момента няма как да се лиша от армията си само заради непроверени слухове. Току-виж, когато тя се отдалечи на хиляди светлинни години, онзи вземе, че завладее Перикъл с хората си.
— Или пък разбие флотилията ти.
— Ако трябва да съм докрай откровен, моята армия се състои само от пушечно месо. С радост бих гледал как три милиона се превръщат в пепел, ако това ми гарантира залавянето на Ибн бен Калид. — Той впери смразяващ поглед в Найтхоук. — Само кажи къде държи дъщеря ми и къде се крие той самият…
— Нямаш никакви шансове — твърдо отвърна Найтхоук. — Забрави ли, че ми обеща награда, ако го убия?
— Ще ти платя и ако ми кажеш къде се намира.
— Колко?
— Един милион кредита.
— Сбогом, г-н Хил — каза вместо отговор Найтхоук. — Няма за какво повече да разговаряме.
— Два милиона!
— Върви по дяволите, Хил! Тези пари няма да спасят живота на Перфектния убиец. И двамата прекрасно знаем това!
— Сега ти си Перфектния убиец! — запелтечи Хил. — Двамата с теб си приличаме — използваме сила, за да получим онова, което искаме. Наясно сме, че животът е най-евтиното нещо по Границата. Затова не се преструвай, че те е грижа за първия Перфектен убиец, както и аз не давам пет пари за моите войници и дъщеря си.