— Може и да съм сянка, но нямам намерение да бъда преходна — рече Найтхоук.
— Тогава и през ум да не ти минава да ми противоречиш — отсече Хил. — А сега, ако няма какво повече да обсъждаме, се махай. Може и да имам нужда от услугите ти, но установих, че никак не си ми приятен.
— Никъде не е казано, че трябва да ме харесваш — отговори невъзмутимо Найтхоук. — Достатъчно е да си сигурен, че разполагаш с необходимата сума.
После се завъртя на пети и тръгна към вратата, която остана плътно затворена, докато един от роботите не тръгна да го съпроводи извън кабинета. Няколко минути по-късно двамата с Мелисанда вече пътуваха обратно към космодрума. Надяваха се Петкан да не е изгубил търпение и да не взриви планетата, преди да се доберат до кораба.
Двадесет и четвърта глава
— Е, как мина? — попита Касандра, когато Найтхоук влезе в „Синия дракон“, придружен от Мелисанда и Петкан.
Той се огледа. Заведението не работеше, но Синеокия и Киношита седяха на една от масите, а Йори се разполагаше недалеч от тях.
— Баща ти е голяма работа — каза най-накрая Найтхоук.
— Това ми е известно.
— Обзалагам се, че копнее да те види мъртва, както ти искаш той да ритне камбаната.
— Значи си му казал, че съм Ибн бен Калид? — гневно извика тя.
Найтхоук поклати глава.
— Той те ненавижда заради самата теб.
— Добре — отсече категорично Касандра. — Бих се разочаровала, ако някой ден разбера, че ме е обичал.
— Няма риск това да стане.
— В такъв случай ще дойде ли на Силен?
— Няма никакъв шанс — отвърна Найтхоук. — Не е такъв човек.
— Проклет да е!
— Не си вярвала, че ще го подлъжеш, нали?
— Не, но се надявах…
— Той ми предложи десет милиона кредита, ако до седмица убия Ибн бен Калид.
Лицето на Касандра доби тревожно изражение.
— А ти какво му отговори?
— Че ги искам в брой.
— А той?
— Каза, че е уговорено.
Тя се втренчи изпитателно в него.
— И какво смяташ да правиш оттук нататък?
— Да го убия и да взема парите.
Тя въздъхна с облекчение.
— Чудесно.
— Защо не го уби, докато беше при него? — обади се Синеокия.
— Защото искам да живея достатъчно дълго, та да се порадвам на парите — отвърна Найтхоук.
— Толкова ли добре го охраняват? — продължи да разпитва драконът.
— Лесно е да го убиеш, но е невъзможно да избягаш след това.
— В такъв случай как ще действаме? — намеси се и Киношита. — Той не иска да дойде тук, а ти не можеш да избягаш от преследвачите, ако успееш да го убиеш в имението му.
— Ще измислим план, така че да го убием и да отървем кожите.
— Но нали току-що каза…
— Сега бях сам и ме очакваха. Знаеха точно кога ще пристигна, с кого, кой съм в действителност и какво мога. — Найтхоук замълча. — Следващият път няма да съм сам и ще пристигна неочаквано.
— Колко войска има на Перикъл? — попита Синеокия.
— Няколко милиона.
— Срещу нас петимата?!
— Шестима — намеси се Касандра.
— Седем — обади се Йори.
— Пак не са достатъчно, за да разведри духа ми и да ме накара да се почувствам в безопасност — кисело рече Синеокия.
— Няма нужда да се тревожиш — на теб се падат само няколкостотин от тях — успокои го Найтхоук. — Останалите са разположени около Перикъл V.
— Само няколкостотин? — мрачно повтори драконът. — Е, сега вече съм по-спокоен.
— Я чакайте малко — рече Киношита.
Всички погледи се обърнаха към него.
— Той не знае, че всъщност Касандра е Ибн бен Калид, така ли?
— Не — отговори Найтхоук.
— В такъв случай няма представа как изглежда Ибн бен Калид, нали?
— Точно така — отвърна с усмивка Найтхоук, досещайки се накъде бие Киношита.
— Тогава защо просто не пречукаме някой разбойник тук, да му отрежем главата и да го представим пред Хил за Ибн бен Калид? После взимаме откупа и си плюем на петите, преди още да се е усетил какво става.
— Проклет да съм, тази идея страшно ми харесва! — изрева Синеокия, стоварвайки юмрук върху масата.
— И аз мисля, че не е лоша — каза Йори.
— И дума да не става! — гневно извика Касандра.
— Така е — съгласи се Найтхоук, — макар че само преди два дни и на мен ми хрумна подобно нещо.
— Че какво толкова се случи оттогава насам? — учуди се Синеокия.
— Срещнах Касиус Хил. — Найтхоук замълча и обходи с поглед един по един членовете на своя екип. — Той заслужава да умре.
— Можеш да се обзаложиш за това! — изсумтя Касандра.
— Я почакайте — прекъсна ги Киношита. — Ако си въобразявате, че със смъртта на един корумпиран политик ще превърнете Галактиката в рай за човешкия род или пък ще промените положението с друга подобна благородна постъпка…