— Ще направя каквото мога.
— Откога не си го правил?
Той й се ухили и започна да си сваля дрехите.
— Близо век, може и повече.
— Дано не си забравил всичко.
Не беше забравил.
Двадесет и пета глава
След три дни Найтхоук отново седеше в „Синия дракон“. Киношита влезе в заведението и се отправи към него.
— Имаш ли нещо против да седна при теб?
— Разполагай се.
— Вчера видях кораба ти да потегля. — Замълча. — Както и предполагах, ти не си бил в него.
— Май нищо не може да ти убегне, а? — сухо отбеляза Найтхоук.
— Помислих, че ще искаш да поговорим за това.
— Не изгарям от подобно желание — отвърна Найтхоук, отпивайки от питието си.
— Отказваш значи, така ли?
— Не съм казвал такова нещо.
— Е, тогава?
— Това е капан.
— Сигурно е част от плана ви с Касандра Хил?
— Наистина ли долавям неодобрение в гласа ти? — попита Найтхоук.
— Дявол да го вземе, всички сме в един екип — аз, Мелисанда и двамата извънземни — гневно започна Киношита. — И за слепите е ясно, че спиш с Касандра. Нямаме нищо против личните ви отношения, но не желая да ме държиш настрана от работата. След като рискуваме живота си за някаква кауза — нейната, а не нашата — значи трябва да сме посветени в делото. Ние дори представа нямаме, че планът вече е приведен в действие!
Найтхоук се втренчи в събеседника си. Киношита видя безизразното му лице и студения като на змия поглед и за миг му се прищя да си плюе на петите. Щеше да се смята за късметлия, ако отърве кожата.
— Добре — изрече най-накрая Найтхоук. — Имаш право — той млъкна и не проговори дълго време, докато не изпразни чашата си до дъно. После даде знак на бармана за още едно питие. — Замислили сме да завладеем Перикъл и да измъкнем Касиус Хил от дупката му.
— Кои сме тези ние — нейната армия ли? — попита Киношита.
Найтхоук поклати глава.
— В момента армията й е сбирщина от криминални типове, които не се подчиняват на никакъв ред и дисциплина. Освен това са зле въоръжени и са пръснати по цялата Вътрешна граница. На всичко отгоре бойците на Хил ги превъзхождат четирикратно по брой. Приближим ли Перикъл, ще ни унищожат във въздуха, още преди първият кораб да кацне на планетата.
— В такъв случай кой ще завладее Перикъл?
— Ние.
— Ние? — повтори Киношита и усети как стомахът му се свива от лошо предчувствие.
— Ти, аз, Касандра, Мелисанда, Петкан, Синеокия, Йори и още двайсетина от най-добре обучените мъже и жени на бунтовническата армия.
— Я чакай малко! — прекъсна го Киношита. — Правилно ли схванах, че имаш намерение да атакуваш укрепения като бастион дом на Касиус Хил само с трийсетина мъже?!
— И жени — добави Найтхоук.
— Ти си истински професионалист, Перфектни убиецо — започна Киношита. — По-добър си, отколкото можех дори да си представя — нямаш равен на себе си в галактиката. Въпреки това уменията не стигат, за да изпълниш толкова безумен план.
— Признателен съм за доверието към мен.
— Не е въпрос на доверие — натърти Киношита. — Става дума за проста аритметика.
— Не, става дума за добре планирана операция.
— Касиус Хил разполага с четири милиона воини на своята планета. Хич не ме е грижа на какво разстояние са пръснати. Нито пък ме успокоява, че половината ще спят, когато пристигнем. Дори фактът, че губернаторът е изолиран в имението си и е охраняван само от десетина хиляди първокласни бойци, не ме прави по-щастлив. — Киношита замълча и се опита да си възвърне самообладанието. — Дори да го убиеш, на нас пак ще ни предстои едно невъзможно бягство. А с какво разполагаме — с един кораб. Дори да са три или пет, няма да устоят на цялата му флотилия и непробиваемата защитна система на планетата.
— Намерих изход на част от тези проблеми — каза Найтхоук. — Няма да предприемаме нищо, докато не разреша и останалите.
— Ами Касандра? — продължи да разпитва Киношита.
— Какво Касандра?
— Имам чувството, че не ти е безразлична.
— Вярно, макар че това не е твоя работа.
— Не трябва да й позволяваш да рискува живота си по този начин.
— Ти си истински глупак, Ито — бавно и отчетливо произнесе Найтхоук. — Не бих могъл да я спра. Още по-точно — тя не ми е безразлична именно защото иска да дойде с нас и да рискува живота си за каузата, в която безрезервно вярва.
— Мислиш ли, че ще съумее да преодолее огромното напрежение и да се справи?
— Ще се справи по-добре от всеки друг. Не забравяй, че тя е Ибн бен Калид!
— Казваш го, сякаш намираш този факт за изключително значим — колебливо рече Киношита.