— Тук по Границата се зачитат само две качества — смелостта и вещината — отговори Найтхоук. — Тя притежава и двете. Доволен съм, че освен всичко това е и изключително привлекателна жена. Дори да беше сипаничава и да тежеше сто кила обаче, пак щях да я ценя.
— Странно.
— Кое му е странното?
— Мислех, че един човек, който живее единствено за мига, би трябвало да държи повече на елегантността и изяществото, отколкото на качества, които не се виждат с просто око.
— Какво те кара да мислиш, че живея за мига?
— Твоята професия.
— Живей за мига само ако времето работи срещу теб — отговори Найтхоук. — Първият Перфектен убиец проумя това правило едва на шейсет. Ако открият лек против аплазията, може да доживее и сто. Преди обаче никога не е мислил за смъртта. Знам го със сигурност, защото спомените му са и мои. — Той замълча. — Винаги съм искал до мен да има жена с тези качества — смелост и вещина. Сега я открих. — Отново последва мълчание. — Ще ти кажа още нещо: за мен е по-важно, че чете книги, отколкото че е много добра в леглото.
— Сигурно е така — иронично отрони Киношита.
— Рано или късно човек се насища да прави любов и изпитва желание да си поговори — продължи Найтхоук. — Затова държа до себе си да имам човек, който няма да ме отегчава до полуда, а ще е на моето ниво.
— Ти всеки път успяваш да ме изненадаш — призна с неохота Киношита.
— Защото съдиш за мен единствено от мита за Перфектния убиец. Мислиш, че да убивам е единствената цел в живота ми. Само че най-ценното за мен са дните и часовете между две убийства.
— Схванах.
— Имаш ли още въпроси? — попита Найтхоук. — По-добре е да приключим още сега, защото занапред нямам намерение да обсъждам личния си живот с теб.
— Всичко прилича на излишно пилеене на време и чувства — поде отново Киношита. — Ние имаме причини да те следваме, но ако наистина държиш на Касандра, защо й позволяваш да излезе срещу тежко въоръжена войска?
— Ти отново забравяш, че това е нейната битка. Аз се съгласих да участвам само за пари. — Той замълча. — Освен това куршумът прави всички ни равни — и тия, които тежат сто кила, и другите — дето са по петдесет.
— И един последен въпрос.
— Целият съм в слух.
— Каква е моята роля във всичко това? Тя иска да свали баща си от власт, а Йори и Синеокия я подкрепят в тази кауза. Ти очакваш да получиш големи пари. Мелисанда участва, защото й плащаш. Петкан няма търпение да види сметката на няколко хиляди от омразните му човешки същества. Но къде съм аз в тая схема?
— Мислех, че си дошъл, за да ме видиш как действам — сухо отбеляза Найтхоук.
— Това беше първоначалното ми намерение — раздразнено рече Киношита. — Питам се обаче защо ме караш да изпия горчивата чаша докрай. Познавам те добре, Перфектни убиецо — ти не правиш нищо случайно. Щом държиш да участвам, значи имаш някаква много сериозна причина. Мисля, че заслужавам да знам каква е тя.
— Справедлив въпрос — отвърна Найтхоук. — Твоята задача е да останеш жив.
— Нищо не разбирам — намръщи се Киношита.
— Ако след края на мисията трябва да оцелее само един, това ще си именно ти.
— Аз?! — изумено повтори Киношита. — Защо?
— Единствено ти заслужаваш доверие, а имаш и необходимите познания да прехвърлиш спечелените от мен пари в сметката на Перфектния убиец при „Хъбс, Уилкинсън, Рейт и Химинес“. Освен това ще се постараеш Маркус Динисен да не ги използва за своя лична изгода.
— Нима нямаш доверие на фирмата?
— Те все пак са адвокати — отвърна Найтхоук, без да прикрива презрението си.
— За каква сума става въпрос?
— Най-малко пет милиона, но се надявам да са повече. Ще получиш десет процента за услугата да ги пратиш където трябва.
— Сега вече нямам нищо против да нападнем Перикъл — ухили се Киношита.
— Знаех си, че така ще стане.
— Все още не схващам обаче как ще позволиш на любимата жена да застане срещу въоръжена до зъби войска.
— Никой няма намерение да се изправя лице в лице с въоръжена до зъби войска. Не бихме могли да устоим на такъв противник.
— Знаеш много добре какво имам предвид.
— Разбира се. Някои мъже издигат жените на пиедестал. Аз предпочитам да работя рамо до рамо с тях. Друг е въпросът, че моята професия е по-опасна от тази на останалите хора.
— Добре де, няма да се караме — сви рамене Киношита. — Прави с нея, каквото искаш. Обаче си запазвам правото да протестирам, задето ми отреждаш ролята на почетния оцелял.
— Ще се постарая всички да оживеем след битката — отговори Найтхоук. — Но единствено за теб това ще бъде абсолютно сигурно.