— Виждам, че твърде дълго сте били адвокат. Не сте способен да произнесете едно смислено изречение, дори животът ви да зависи от това. — Найтхоук запали тънка пура, която не изпускаше дим. — Добре тогава, да претеглим отново всички възможни мотиви на този баща. Задачата ми е да спася момичето и убия похитителя и именно това ще се опитам да направя — той замълча. — Калид обаче е опасен бунтовник, ето защо неговата смърт е по-важната част от поръчението. С каква армия разполага?
— Нямам информация — отговори Динисен. — Сигурно е голяма.
— Толкова голяма, че Касиус Хил не се надява някой да се хване на примамливата му награда?
— Естествено, ако някой се опита по собствено желание да открие момичето, той ще бъде възнаграден.
— Но те нямат намерение да се опълчат срещу Ибн бен Калид.
Това беше по-скоро заключение, отколкото въпрос.
— Съмнявам се. Той получава сведения от всяка точка по Границата. Почти е невъзможно някой да се промъкне в неговата организация — Динисен се втренчи в Найтхоук. — Това е само по вашите сили и е една от причините Хил да се обърне именно към нас. Вие сте не само най-добрият в професията, но в добавка никой не ви е виждал от век насам. Агентите на Калид не знаят кой сте всъщност, няма да ви разпознаят като един от ловците на глави и наемник на Касиус Хил.
— Значи давате много ниска цена.
— Какво?
— Ако Хил се страхува да прати срещу хората на Ибн бен Калид своите планетарни сили, тогава не сте му поискали истинската цена за услугата.
— Не става дума за страх, а е въпрос на законно основание и цена. Перикъл V няма никаква власт по Вътрешната граница, а дори и да имаше, екипировката на подобна мисия би струвала милиарди.
— Ето още една основателна причина да поискам утрояване на заплащането си. Ако единствената му алтернатива е да вложи милиарди в една военна акция, без да има гаранция, че ще види дъщеря си отново жива, би трябвало да е готов да ми плати още повече.
— Нали не се каните отново да вдигнете цената?
— Не, аз получих онова, което исках — отвърна Найтхоук. — Но за схватлив адвокат с дълга практика като вас се оказвате доста неумел в пазаренето, господин Динисен. Чудя се защо ли е така.
— Уверявам ви, че…
— Това вече го чух. Да се върнем на въпроса. Имало ли е искане за втори откуп?
— Не, не и след трагедията на Рузвелт III.
— Нека повторя, за да се уверя, че съм ви разбрал правилно. Ибн бен Калид се е свързал с Хил чрез посредник и е поискал два милиона кредита, за да върне обратно дъщеря му. Хил е изпроводил свой пратеник с парите на Рузвелт III, както му било наредено. Но щом като онзи се приземил, бил убит, а парите — откраднати. Прав ли съм?
— Точно така — кимна с глава Динисен.
— Има ли някакви доказателства, че именно Ибн бен Калид е отговорен за това?
— Че кой друг би го направил?
— Всеки, който иска да прибере два милиона кредита в брой.
— Имате думата ми, че е бил именно той!
— Думата ви не струва и пукната пара — отвърна Найтхоук. — Докато не ми обяснихте как Хил е разбрал, че Ибн бен Калид е похитил дъщеря му, не вярвах, че момичето е наистина отвлечено. Напълно е възможно той да е обикновен бунтовник, който, като чул, че дъщерята е изчезнала, се е опитал да отмъкне няколко милиона от покрусения баща, докато тя се крие някъде с любовника си. Не за първи път някой по-схватлив се възползва от подобна ситуация.
Динисен бръкна в джоба си, извади от там миниатюрен компютър във формата на кубче и го подметна към Найтхоук.
— Това е холозаписа на първото искане за откуп. Получих го едва тази сутрин.
— Вече съм виждал Ибн бен Калид — каза Найтхоук, хвърляйки небрежен поглед към кубчето. — Сигурен ли сте, че това момиче не е някоя актриса или двойничка?
— Проверката на гласовите данни показа, че наистина е дъщерята на Хил.
— Ще прегледам записа по-късно — продължи Найтхоук, поставяйки кубчето върху масата.
— Щом научим нещо повече, ще се погрижа вие също да получите копие.
— Добре. Освен това ми е нужна цялата информация, която имате за Хил.
— Вече разполагате с нея.
— Бащата, не дъщерята.
— Касиус Хил?! — възкликна изненадан Динисен. — Защо ви е?
— Нали и той е замесен във всичко това.
— Както искате — сви рамене Динисен. — Ще ви я пратя още този следобед. — Той замълча. — Имате ли повече въпроси?
— Щом ми хрумне още някой, вие първи ще научите.
Адвокатът се обърна към Киношита.
— Как върви тренировката?
— Той е най-бързият и точен стрелец, когото някога съм срещал. Еднакво добър е с всички видове оръжие — отговори Киношита. — Трябва да добавя обаче, че той самият е много разочарован от резултатите. Няма спор, наистина е Перфектния убиец.